Огромният бежански натиск върху Европа от милиони граждани на Сирия и Ирак естествено поражда въпроса за това защо бягащите от гражданската война не отиват в близките и богати арабски държави като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Обединени Арабски емирства. Това не е съвсем така.
В Ливан има над 1 милион бежанци. Около 1 милион са в Йордания. Но все пак отговорът защо бежанците заобикалят богатите си съседи се крие в това, че в арабските държави визовият режим, административните възможности да бъдат приети тези бежанци са практически нулеви. Просто няма как.
Още повече че тези бежанци, които са в Йордания и Ливан и в самата Сирия, не желаят да отидат там, въпреки че имат роднини в Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ. Преди началото на войната имаше сериозна сирийска диаспора в богатите държави. И особено в Обединените арабски емирства. Много сирийци работят в Саудитска Арабия. Така че, от една страна, бежанците не искат да отидат в богатите арабски държави. А от друга - богатите държави просто не биха ги приели. Такава им е политиката, че техните визови режими са много по-стегнати, отколкото в Европейския съюз.
Като пристигнат в Европа, имигрантите получават едни добри социални помощи. Получават условия за добър живот. Докато в страните от Персийския залив подобен тип политика няма. Просто няма такъв топъл прием на бежанци, както в държавите от Европейския съюз. Няма социално законодателство, което да поощрява чужденците. Подобен тип финансови стимули в богатите арабски държави не съществуват. Трябва да кажем, че в тези държави има много силен протекционизъм за родния трудов пазар и производство.
Огромната част от чужденците, да не кажа всички, нямат право на трудови договори. Те са наемни работници - да, добре заплатени, но без всякакви договори. Постоянното пребиваване, да не говорим за гражданството, е немислимо. При нас е много по-гъвкава и социалната политика, ако щете и миграционната.
Въпреки че се чуха думи, че някаква стена е издигната от Саудитска Арабия, това просто не е възможно. Границата със Саудитска Арабия има неутрални зони. И много често дори не е обозначена. Много често, да речем, когато има петролни кладенци, има търкания между страните. Сирия имаше такива с Кувейт, с Ирак и т.н. За стена в пустинята много трудно може да се говори, много трудно би могло да бъде построена, а още по-малко - да функционира.
Обетованата земя за бежанците е Германия. Там се очакват над 750 000 - 800 000 бежанци само за тази година. Бройката надхвърля онези рекордни в края на 50-те години и началото на 60-те години в Германия турски гастарбайтери, които наброяват някъде около 450 000 - 500 000 годишно. Това е увеличение с поне 70-80 процента. Другите предпочитани от бежанците дестинации са Швеция и Норвегия. Държавите, които са се затворили за прием, са Великобритания, Швейцария и Дания. Всяка една от тях си има собствени причини за това затваряне. Сред основните е борбата срещу Ислямска държава. Факт е, че през Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария се преминава много по-лесно и евтино, отколкото през Либия и Италия.
Сумите, които трябва да се плащат на каналджиите през Либия и Италия, достигат 2000 евро, докато Балканският път е значително по-евтин.
Вярно е и това, че в рамките на тази огромна маса от хора, които бягат от ужасите на войните, вероятността да има хора, прегърнали идеите на радикалния ислям, е много голяма. Много е трудно тези хора да бъдат идентифицирани и различени, тъй като става въпрос за множественост от лица, бягащи от ужасите на войната и насилието.
Проф. Владимир Чуков
Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар