Ако мислите за един ден напред - вземете си храна! Ако мислите за една година напред - посадете дърво! Ако мислите за сто години напред - образовайте децата си!
Китайските мъдрости у нас обаче не важат.
Образованието в държавата БеГе отдавна не е на почит. Обезценяването на дипломи и тапии не е от вчера. В страната, в която университетите са повече от началните училища, няма как да очакваш да получиш нормално и качествено образование. Просто никой не иска да плаща за него.
Така де, хората да не са вчерашни – защо да наливаш пари в диплома за средно и начално образование, което държавата е длъжна да ти даде, като можеш да събираш кинти за няколко висши. Едва ли има манекенка у нас, която да е без няколко тапии по маркетинг, реклама или психология. Схемата е проста – парите по банков път, дипломата по факса и вече си с „висшО“.
Затова гледката на публикувани в нета сгради на стари селски училища, пуснати за продажба с бодри послания като „става за цех за шивачки или хоспис“, не трябва да ни стресира. Тези кадри показват нашето бъдеще, в което отказваме да инвестираме днес. Щом нямаме пари да изучим малчуганите си, това ни чака – нация от шивачки, застаряващи, бедни и озовали се един ден в старческия дом, просто защото децата им отдавна са си купили еднопосочен билет. За място, в което няма нищо по-важно от това да държиш ръката на първолака, докато се учи да пише азбуката си.
Истината може да е брутална, ако не я разберем на време. Едно време дядо ми казваше, че нищо не е изгубено, докато е останал поне един човек да вярва в него. Сигурно е така. Аз вярвам, че у нас все още има смислени хора. Такива, които разбират, че бавно, но сигурно вървим към едно дъно, за което сами сме си виновни. Няма как винаги да обвиняваме другите, защото образованието е личен избор.
Мисля си обаче друго – дори и в най-тъмните векове у нас е имало хора, които са искали и са намерили начин да учат другите на четмо и писмо. Не ми се иска да звуча поучително, но си мисля, че един народ, създал своя собствена азбука още през девети век, ще поиска отново да има достъп до качествено образование. В нормална страна, в която селското училище, строено с доброволен труд на местните, ще бъде пълно със сричащи първолаци, а не с тъкачки, работещи за гръцки бизнесмен.
Просто защото ми се иска да отгледам детето си в страна, в която образованието не е проснато на тезгяха като некачествена стока, а е приоритет за родители, учители, държава...
Наталия Радославова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар