Спомням си преди време един телевизионен репортаж, в който главният действащ герой беше един катаджия.
Оказа се, че мъжът си изкарва на смяна между 300 и 1000 лева от подкупи. Когато го попитаха защо го прави, той отвърна, че много съжалявал за стореното, но имал кредит. Семейството му живеело с малката заплата на жена му и нямало как да си плащат месечната вноска.
Всъщност историята не е никак трогателна, а по-скоро показателна. И то не само заради факта, че сигурно почти няма българин, който да не живее на кредит и да има затруднения с погасяването му. Не всеки от нас обаче може да си докарва такава сума за работна смяна. Затова дори не искам да си помислям колко още такива служители има в системата.
През последната година бяха взети какви ли не мерки за изкореняване на корупцията при пътните полицаи. Камерите и микрофоните в колите им са само част от тях. Сега дори колеги под прикритие ще им предлагат подкупи. Вярно е, че не можем да поставяме всички под един знаменател. Във всяка една сфера си има служители, които вършат съвестно работата си, но и по някоя друга черна овчица. Въпросът е точно стадото с черни овце да намалява. Но това зависи и от нас самите.
Типично по български, все си мислим, че можем да пробием системата и да ни се размине всяко едно нарушение. На всеки шофьор му е много лесно да откликне бързичко на въпроса „И ся, к`во прайм?“ Буташ 50-те лева и си чист пред държавата. А някои може би и пред съвестта си, че са отървали поредния акт за нарушение.
Но докато разсъждаваме така и за нас е по-важно не да спазваме правилата, а да не плащаме глоба, ще има и корупция. И то не само на пътя. Затова не бива да се сърдим на никого. Ако българинът продължава да откликва на въпроса „И ся, к`во прайм?“ вместо да подава сигнали, ще продължават да ни вземат пари от джоба.
Докато пък пътните полицаи знаят, че могат да си докарат винаги по нещо допълнително, ще вършат какви ли не тарикатски номера, за да излъжат всяка една камера. Пък и дори и на униформата им.
Темата не е никак нова. Напротив, тя е от край време. Спомням си същият този въпрос от страна на пътните полицаи още от детските ми години, когато съм пътувала с баща ми. Затова колкото и някои да си мислят, че мерките срещу изкореняването на корупцията на пътя няма да успеят, не бива да се отказваме. Всички ние. Може пък най-сетне да станем и съвестни шофьори. Все пак ще знаем, че дори и да бутнем голямата банкнота, глобата няма да ни се размине. Само така всички ще се научим да спазваме правилата.
Или поне най-малкото джобът ни няма да е изтънява, за да плащаме чужди кредити.
Няма коментари:
Публикуване на коментар