Дните на Свръхлиберала трябваше да стават все по-прогресивни, а стоборите на Старото да падат от тежестта на захвърлените потури.
И доскоро европейските неща вървяха дисциплинирано по план, без да се извръщат на подвикванията от скептичната публика – не вижда ли този кьорав свят къде е тръгнал (то и как да забележи, като е кьорав). На такива простотии Свръхлибералът отговаряше с високомерие и презрение - оставете ги дивите пещерняци, изолирайте неандерталците, нека примитивите не пречат на стриптийза в клуба на богатите и напредничавите, към който всички бягат на милиони.
Свръхлибералът свещенодействаше, докато си събуваше потурите. След тях разкара туземските аксесоари, за да не му напомнят за нищо домашно и родно. После изгори и долното бельо – от векове се знаем кой в коя слама се е въргалял и какви гадини е завъдил, по-добре да се дезинфекцираме на голо и да започнем начисто.
Вече няма какво да се събува и сваля, остана единствено кожата. Поне тя да ни остане на гърба, казват примитивите. Но Свръхлибералът продължава да високомерничи – изрежете си кожата, останете по кокал, после кожата ще ви се възстанови. Може цветът й да се загуби, но само така ще докажете модерната си вяра в новия европейски бог, само така ще си резервирате сепаре в мулти-култи царството му небесно.
Разкъсайте се и излезте от собствената си същност, каквото и да ви струва това – дори земите и главите. Но просто няма друг път за изкачване на следващото ниво на европейския прогрес. Няма и начин да се пошегуваш (все още, но още малко) със Свръхлиберала. Неговият фанатизъм пречи да бъде схваната очевидната ирония на съвремието ни - че колкото повече прогресираш в човешките права, толкова повече гета създаваш, в които не може да припари чужд човешки крак. Че колкото повече потури събуваш, толкова повече фереджета ги компенсират. А колкото повече кожи сваляш, толкова по-дълги бради ще никнат.
Няма как да е иначе, защото Свръхлибералът знае само дотегнали лозунги за солидарност и съпричастие, но му липсва дори малък скапан план за бягащите милиони. Как си ги представяме по нашите земи след една, след пет, след десет години. Как ги виждаме след две, след три поколения. Или това не е важно, защото живеем за мига, играем мач за мач и въобще не ни интересува далечното бъдеще.
Свръхлибералът издига само лозунги за солидарност и съпричастие, но няма никаква представа какво ще прави с бягащите милиони след една, пет или десет години
Ние деца няма да правим, защото ще правим кариера или ще маршируваме по гей паради. Веднъж се живее и нека си отживеем, но модерно да си отживеем – без потури, без селски предразсъдъци и с човешки права на корем. Пък после да става каквото ще – нека безсмъртните се притесняват за после.
На обсаденото парче земя, наречено Европа, по-важният културен сблъсък днес е между самото коренно население и от неговия изход много повече зависи бъдещето на парчето като цяло. Този сблъсък може да бъде описан по Хайтов – в единия лагер е смятаното досега за духовно простолюдие, което като Коста Кундурджията иска да го „наръга на кьоравия свят, дето не вижда накъде е тръгнал”. Което разбира, че тръгне ли светът да събува потурите, ще събуе и всичко останало.
Но когато ти идват облечени гости на милиони, не може и не бива да ги посрещаш с безпомощността на голотата си. По-добре се върни към потурите и Старото, отколкото да робуваш на чужда, макар и висша европейска мода.
В другия лагер са охранените деца на консуматорските и сексуалните революции, които знаят всички технологични и хедонистични тайни, но не им е интересна тайната на дервишовото семе. Тайната на стария бубайко, който отказал да умира, докато не види рода продължен. И чак когато Асан Дервишовият внук писнал – на третия ден легнал да мре спокойно, а до седмица свършил работата. Наживял се човекът, но това наживяване Свръхлибералът не може да го разбере. Какво значение има някакво си семе и някаква си кожа, след като непраните потури висят, смърдят и правят лошо впечатление.
По дрехите посрещат, но по семето ще изпращат. И по-добре захвърлете не потурите, а глупавите имиджови предразсъдъци, когато се решава бъдещето на едно парче земя за поколения напред. Ако няма да участвате в тяхното възпроизводство (защото ще си живеете живота както знаете) – носете си тихо новите европейски ценности и не досаждайте на останалите. И без това не е ясно пред кого се опитвате да се докажете, от кого се страхувате да не ви помислят за такива или онакива.
Отказвайки да приемаме особено нахални непоканени гости – пред кого ще се изложим, от кого няма да си намерим място от срам, кой няма да ни го прости. За да тръгнем на историческа самоубийствена мисия, след която и кожа няма да ни остане, само малко кости – все в нещо трябва да вярваме, все от нещо трябва да ни прескача сърцето.
А то друго освен бога на европейската глупост лагерът на Свръхлибералите не предлага. Не че е малко, но другият лагер предлага хилядолетно изпитания страх за семето. Който върви заедно със страха от семето – за стореното да не го проклина след време собственото му семе.
На обсаденото парче земя, наречено Европа, по-важният културен сблъсък днес е между самото коренно население и от неговия изход много повече зависи бъдещето на парчето като цяло
Няма коментари:
Публикуване на коментар