От общо близо 300 клинични пътеки над 200 ще останат изцяло в основния пакет на социално значимите заболявания, които здравната каса (НЗОК) ще покрива изцяло, а други над 60 пътеки ще могат да бъдат или в основния, или в допълнителния пакет според това колко тежко е състоянието на пациента.
Други 20 заболявания вече няма да са приоритетни и ще се лекуват в амбулаторни условия вместо в болница.
Така в крайна сметка само шест клинични пътеки ще бъдат преместени изцяло в допълнителния пакет за лечение, изготвен от здравното министерство, като това означава, че при шест диагнози на пациентите може да се наложи да изчакат, за да бъдат лекувани в болница.
Това стана ясно от думите на министъра на здравеопазването Петър Москов по време на конференцията "Иновации в здравния сектор", организирана от в. "Капитал".
Според спешността, а не според диагнозата
Основният и допълнителният пакет няма да делят пациентите според техните заболявания, а според това дали състоянието им е тежко или по-леко.
Така пациенти с едни и същи диагнози според моментното им състояние могат да попаднат както в основния пакет, покриван от здравната каса, така и в допълнителния и да чакат ред за прием в болница или да си платят, стана ясно още от изказването на министъра. Той допълни, че пакетите са готови и в момента тече финално съгласуване с лекарското съсловие, но още не са остойностени.
По думите му обаче бюджетът на касата ще може да покрива и двата пакета, тъй като отлагането във времето на заболяванията в допълнителния пакет ще даде възможност за пълноценното финансиране за болести, които изискват незабавно лечение. Той успокои все пак, че това отлагане няма да е неограничено, а ще има лимит, до който пациентът ще трябва да бъде лекуван в болница. Той още не е уточнен, но Москов намекна, че ще е около 2 месеца.
Председателят на Българския лекарски съюз Венцислав Грозев пък заяви, че организацията ще настоява, когато има възможност да се поеме лечението от допълнителния пакет по-рано от предвидените за изчакване срокове, това да се прави. Според него дори още повече болести могат да преминат в допълнителния пакет, но министерството предпазливо се е въздържало.
Здравният министър каза още, че предстоят разговори със застрахователните дружества за поемането на състоянията от допълнителния пакет.
Общо 20 заболявания пък вече ще се лекуват в амбулаторни условия вместо в болница. Става дума за някои болести и състояния в гастроентерологията, урологията, УНГ, очните болести, рехабилитацията, също и клинични пътеки в хирургията, съдовата и челюстната хирургия, ендокринологията, ортопедията. По думите на Москов парите трябва да са съсредоточени там, където има "най-много страдащи и най-много болка".
Световната банка: Ресурсите не се ползват рационално
От 9 милиона души през 1990 г., през 7.2 млн. в 2015 г. до 5.5 през 2060 г. Такава бе мрачната прогноза на Световната банка за България, ако болестността и смъртността на българите продължава със същите темпове. Другата лоша новина е, че причините за преждевременна смърт се изместват от конкретни заболявания към комплексни проблеми заради цялостно нездравословен начин на живот.
Това са изводите, които направи постоянният представител на Световната банка в България Тони Томпсън по време на конференцията.
"Статистиката за България ясно показва нерационално използване на ресурсите. Средно на ден от европейските болници се изписват по 13 човека. В България само една трета от лечебните заведения постигат този човекопоток, а друга една трета не достигат дори абсолютния минимум от 5 човека на ден. Значи те са излишни, обобщи представителят на Световната банка. Освен всичко друго около 33% от българските пациенти, лекувани в болница, изобщо не са се нуждаели от това, а е можело да им се помогне в поликлиника", изтъкна Томпсън.
На конференцията "Иновации в здравния
сектор", организирана от в. "Капитал", Петър Москов съобщи, че
технически разделянето на пакетите е готово и тече финално съгласуване с
лекарското съсловие, но още не са остойностени
Няма коментари:
Публикуване на коментар