Нейсе, запуши ги със злободневна истерия защо руски самолети нарушават въздушното пространство на Турция (което означава нападение над НАТО).
Иначе някой умник ще се сети да попита – а преди години всичко не започна ли от това, че беше нарушено вътрешното политическо пространство на една държава. Къде бяха тогава днешните истерици и дали не беше по-добре да има лош ред вместо добра анархия. Дали лошият граждански мир не беше за предпочитане пред гражданската война за По-добро.
Запуши ги със загриженост за умерената опозиция, която трябва да оцелее, а не да бъде разсипана с руско оръжие. Иначе друг умник ще пита що за животно е „умерена опозиция” по принцип и в сирийска частност. Допустимо ли е да бъдат финансирани независимо какви (умерени или несъвсем) дисиденти в чужда държава и как би изглеждало, ако тя отговори със същото. Например, ако властта в измислената държава ЩАС и нейните съюзници не харесват правителството на Яирис и решат да го свалят именно чрез продуцирането на опозиция, то Яирис има ли правото (хипотетично, защото трябва да има възможности) да отговори със същото – и тя да продуцира вътрешна опозиция в ЩАС, която да свали властта с революция.
Как е приемливо да се помага на една опозиция – само идейно, морално и дискретно материално. Или може да й се купува оръжие, за да се самоотбранява срещу редовната армия. Ако е приемливо някой външен да помага на опозицията срещу официалната власт, защо да не е приемливо някой външен да помага на правителството срещу бунтовниците.
Как се делегира правото да определяш политическото Добро и Зло в чужда държава, как се става толкова безгрешен, че пръв да хвърляш камъни по чужди президенти – нейсе, запуши и тези въпроси с приказки от 1001 нощ за кървави диктатори и техните верни палачи. И не им позволявай на умниците много-много да си отварят устата за цената – ако една диктатура е кървава, саморазправата с нея колко кръв може да поеме. И струва ли си една неясна абстракция за повече човешки права да бъде налагана за сметка на стотици хиляди човешки животи, на милиони бягащи и объркани човешки съдби.
Всъщност вече дори не е необходимо да си кой знае какъв умник, защото войната в Сирия навлезе във фаза, предлагаща принципни въпроси for dummies. Вече дори и масовата аудитория може да ги формулира, дори и тя може да си отговори сама на тях. Макар и да не разбира всички безпринципни сметки, които стоят зад касапницата.
Още в началото на войната руски журналисти снимаха доста едностранчив филм за нейните първи месеци, от който аудиторията трябваше да запомни, че властта в Сирия е добра, а бунтовниците са лошите. Филмът стана популярен, въпреки че си беше откровена пропаганда с откровено елементарни похвати. Имаше обаче в него един въпрос, който при цялата си наивност би могъл да даде достатъчно безпристрастен отговор за обективния смисъл на всичко, случило се досега.
Тогава още я нямаше „Ислямска държава”, властта я клатеше опозицията (умерена и не съвсем), която имаше човешкото и политическото право да прави това според безгрешниците, хвърлящи камъни по диктатора Асад.
И наивният въпрос беше – ако разпознавате в бунтовниците борци за демокрация, бихте ли ги пожелали в собствените си градове и села. Бихте ли им се зарадвали, ако същите наминат през вашите държави да ударят едно рамо на демокрацията, както го правят в Сирия. Когато свършат там – имате ли нещо против да се отбият насам.
Отново да напомня, тогава „Ислямска държава” още не я бяха основали, тя не се беше превърнала в световен враг и силите на Доброто не воюваха неуморно срещу нея. Затова и може да изглежда по детски наивно да се пита така, но прекрасното на този стар въпрос е в сегашната му актуалност и в невъзможността да се отговори лицемерно. Лицемерно може само да се тъгува за умерената опозиция, отнасяща въздушни удари. И точно така се прави, за да бъде запушено всичко принципно – последни опити глупаците да си останат глупаци, а световните умници да им се присмиват зад гърба как са ги изиграли отново.
Отрицателният ентусиазъм и нескритото раздразнение, с което се посреща руската намеса в Сирия, са последната пропагандна битка за мозъците на неосъзнатите европейски глупаци. Те трябва да продължат да живеят в либерален транс, понасяйки мълчаливо всички несгоди при установяване на арабската правда и свобода. Пращаме ви няколко милиона бежанци и краят им не се вижда – какво толкова, ще ги настаните, защото демокрацията изисква жертви.
Досега на континента ни минаваше за що-годе приемливо да симулираш тъпота или да се държиш като полезен глупак, който не може да разбере откъде са му дошли на главата всичките мигрантски неприятности. Но вече е дебилност по учебник да вярваш, че бежанците са божие наказание.
Не, не ви ги праща Той, поне не и онзи традиционен Бог. Праща ви ги Бога на демокрацията и ако не можете да го видите или не искате да го признаете – съвсем скоро този континент преобладаващо ще се моли на Аллах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар