Константин Марков е роден на 3-и октомври, 1949 г. в гр. София. Увлечението му към музиката започва още в ранна тийнейджърска възраст, а професионалните му занимания в тази област датират от края на 60-те. В следващите години той свири известно време с "Бъндараците", а по-късно е бас китарист в групите на Емил Димитров и Лили Иванова.
През 1976-а година създава една от най-популярните групи у нас – "Тангра". Константин Марков е неин идеолог и остава неизменна част от състава на групата до самия край на съществуването и през 1990 г.
През 1992 г. Косьо Марков заедно с Кирил Маричков създават първото рок радио у нас – „Тангра“, като няколко години е и Председател на Асоциацията на българските частни радиооператори (АБРО).
В средата на 2015 решава да създаде нова група – „Легендите“, в която кани Стенли от „Тангра“, Митко Кърнев, Любо Киров, Косьо Цеков от ФСБ и Йордан Караджов. През лятото успяха да направят два големи концерта в Бургас и Варна, с които пожънаха огромен успех. Сега подготвят втората част на турнето, като на 14 ноември ще бъде концертът в София.
Навръх рождения си ден, Константин (Косьо) Марков успя да отдели време, за да разкаже пред Delo.bg за най-паметните си полети със самолет:
"Първият ми полет със самолет беше през 1969 година, когато започнах да работя с групата на Емил Димитров. Наложи се да пътуваме с неговия мениджър Васко Андреев спешно от София за Бургас. Чувството беше необичайно за мен, особено когато самолетът започна да се издига нагоре.
Като цяло много съм летял със самолети. Едно време летяхме с Ил-18, което беше цяло приключение. Най-дългите ми полети бяха до Куба и до Сибир, полети, продължили 14 часа. Летял съм много от Европа до Ню Йорк, до Чикаго, както и в самите щати. Много мои приятели ми разказват невероятни истории за остров Бали. Много бих искал да летя до там. Това може би е и моя мечта.
Бях пресметнал, че пътувайки с Емил Димитров, Лили Иванова и „Тангра“ в тогавашния СССР, съм прекарал 26 месеца, което е повече от две години.
Няма да забравя един полет, с който се прибирахме в Москва. Когато самолетът трябваше да кацне, мина през облаците и изведнъж чухме силен трясък, около самолета се появи сияние и целият самолет се разтресе. После пилотите казаха, че ни е ударил гръм.
В СССР се летеше на всеки два-три дни и то на големи разстояния. Имахме насрочен концерт в Грузия, но се появи извънреден преди него. Наложи се да заменим автобуса със самолет. Намериха ни малък самолет Як-40, пилотите на който ни придружаваха в още няколко града и бяха винаги на първия ред. Така станахме и приятели с тях и те ни пускаха в пилотската кабина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар