Това е часът на Мартин Скорсезе. Френската филмотека му отдава почит чрез изложба и рестроспектива. Фестивалът “Люмиер” в Лион ще му връчи наградата си в петък, 16 октомври.
Въпреки това, на 72 г., Скорсезе съвсем не лежи на стари лаври. Той дори е последният мохикан в “Новия Холивуд”.
Скорсезе никога не е спирал да снима, със или без големите студия. През пролетта на 2015 г. той завърши в Тайван новия си пълнометражен филм, “Тишина”, с Андрю Гарфийлд. Кървава история за християнските общности, потискани в Япония през ХVII век. Режисьорът завърши току-що и монтажа на пилотната серия на телевизионния сериал Vinyl по HBO, чийто копродуцент е Мик Джагър.
Рей Лиота, Робърт Де Ниро, Пол Сорвино, Мартин Скорсезе и Джо Пеши по време на снимките на "Добри момчета"
Скорсезе е самото кино. Неговото, разбира се, с шейсетина художествени и документални филма от повече от половин век. Но, също така, и киното на другите, което е попил още от детството си на малък затворен астматик, и което се мъчи да защитава чрез фондацията си, създадена през 1979 г., за съхраняване и възстановяване на филми. Мащабно начинание, ново за САЩ, където няма култура на наследството, нито остро чувство за история на седмото изкуство.
Силен и напрегнат
Скорсезе би могъл да възкликне като Бодлер: “Да прославя култа към образите, моята голяма, уникална, примитивна страст!”. Вместо въведение към изложбата, на четири екрана следват откъси от филми, които потопяват зрителя в света на режисьора. “Коварни улици”, “Разяреният бик”, “Последното изкушение на Христос”, “Кундун”…
“Има парадокс в това да искаш да изложиш Скорсезе, защото той е режисьор в най-чист вид. Какво да покажеш от един артист, обсебен единствено от киното?”, пита Матю Орлеан, куратор на изложбата, създадена в Берлин и подредена в Париж. Пространството не е голямо, но със самата си сгъстеност тя отразява силата и напрежението при режисьора.
Какво да се покаже от Скорсезе, ако не неговите филми? Най-напред един хубав негов портрет, на който държи снимка. На нея се вижда детето, облечено като каубой, с родителите си пред телевизора. Талисман. Истинският телевизор, този, на който малкият Мартин е открил класическото холивудско кино, е изложен малко по-нататък. Първата част от изложбата е потопяване в историята на едно италиано-американско семейство.
Влиянието на Хичкок
По-дискретен, но много вълнуващ, е първият сториборд, нарисуван на 10-годишна възраст, през 1952-а, от бъдещия студент в Нюйоркския университет.
Заслужава си да се види и друг сториборд, този на битката между Джейк ЛаМота и Шугър Рей Робинсън в “Разярения бик”, показан в последната част на изложбата, посветена на работата на Скорсезе. При изрязването и монтажа на епизода, Скорсезе се опира на убийството под душа в “Психо”. Още с първия си късометражен филм, The Big Shave (1967 г.), тойотдава почит на Хичкок. Цяла секция е посветена на Хич и неговото влияние върху режисьора на “Часове по-късно”.
Скорсезе дори наема най-прочутите сътрудници на майстора на съспенса. Кани Бърнард Хърман да напише оригиналната музика за “Шофьор на такси”. Вика Сол Бас за графичния дизайн в “Невинни години” и “Казино”. “Казино” вече е на 20 г. Това е последното сътрудничество вежду Скорсезе и Де Ниро. Първият остава шеф на американското кино; вторият е новият му стажант.
Сп. "Фигаро", превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар