Лидерът на “Атака” Волен Сидеров поиска право на отговор на статията на външния автор на “Труд” Александър Факиров от понеделник. Публикуваме текста на Сидеров без персоналните квалификации и внушения срещу Факиров.
Знам, че с този отговор лъскам егото на млад графоман, но дотам ме докарахте, колеги от „Труд”. В броя от 19 октомври 2015 г. сте публикували текст със заглавие „Сами си поръчваме и цирка, и възмущението”. С подзаглавие „Защо медиите просто не спрат да обръщат внимение на хулиганите в политиката”.
С артистичен замах авторът Александър Факиров щрихова станалото на “Раковска” на 9 октомври вечерта небрежно и невярно. Цитирам: ”Волен Сидеров разрита търговците от клекшопа на ул. „Раковски”, които УЖ търгували с контрабандни стоки, нахрани с два шамара и три ругатни цялата българска полиция и прокуратура...” Ами какво ще стане, драги Факиров, ако се окаже, че търговците от клекшопа НАИСТИНА търгуват с контрабандни стоки? Ще изядеш ли публично страница 12 от вестник „Труд”? Но това е хипотеза, да оставим! Тогава какво казваш, млади сценаристе, за нещо БЕЗСПОРНО ДОКАЗАНО с документ от община „Средец” - закононарушение от страна на търговците Симеонови? Те имат разрешение да търгуват до 22 часа, а продават денонощно - прилагам писмото на столична община „Район Средец” от 15.10.2015 г., подписано от зам.-кмета Р. Граховска.
Или това е дреболия за теб? Да, то не влиза в сценария за обрисуване циркаджийския портрет на Сидеров. Така хубаво си го нагласил този белокос хулиган, такива образи си измислил и сега - някакви досадни фактологически подробности. Неестетично е някакси. Е има изход - можеш да напишеш следваща статия със заглавие: „Сами си толерираме търговците - закононарушители, които ни ограбват”.
За никого от тези вандали, които не като мен, а истински хулиганстваха по център на София цяла година и счупиха с паве главата на моя колега, млад човек като теб - Кристиян Димитров, нямаше следствие, обвинение и съд. Някои от тях ги видях оная вечер пред клекшопа. Изплуваха като зли духове от тъмното, кикотеха се и се гърчеха от злоба като демони и според мен там имаше остра нужда от екзорсист, а не от 12 патрулки с полицаи - все едно Джон Дилинджър с бандата си води престрелка на улицата.
Защо повтаряш лъжата, че съм подкрепил кабинета „Орешарски”? Иди в деловодството на Народното събрание и провери моето гласуване на 29 май, 2013 г., когато се избираше този кабинет. То е ПРОТИВ и няма как да се промени.
Ако искаш да си полезен, можеш да питаш „представилия се в нормална светлина” главсек на МВР Костов защо в моя случай светкавично изскочи пред медиите, вадейки на показ удобни за омаскаряването ми недоказани детайли, а в случая с убития афганистанец се позовава на следствена тайна и мълчи вече пети ден като мъжки характер с пет букви. Можеш да питаш и главния прокурор защо използва като съдебен експерт човек, който е лишен от права да бъде вещо лице и на всичкото отгоре е в отпуск от месеци - Станислав Христов се казва. Тогава може пък и да ти стане ясно, че истеричното желание на главния прокурор да услужи (на КОЙ? - граматичната грешка моя) е било толкова истерично, че са включили един невалиден експерт, съден за търговия с човешки органи, само и само още на следващия ден да „докажат”, че Сидеров „пак е хулиганствал”.
И сега по сюблимния въпрос, който те вълнува, млади Факиров: защо медиите не спрат да обръщат внимание на моя милост. Ами ти защо ми обръщаш внимание? Тях призоваваш, а цял трактат си написал за мен. Какво щяхте да правите, ако ме нямаше, факири и сценаристи на соросоидни сериали? Как щяхте да си оправдавате грантовете от „Америка за България”?
Те, медиите, си знаят работата. Не ме отразяват вече 10 години. Когато искам нещо от мен все пак да стигне до хората, пускам платено съобщение - принуден съм. Само ела да видиш, когато се изказвам по важни за обществото въпроси в парламента. Струпват се двайсет камери, а вечерта в новините - нищо!
Ето ти фокус за разгадаване! Къде изчезват моите изявления за колонизираната ни държава, за нуждата от по-високи доходи, за ограбваното ни злато, за ограбващите ни ЕРП-та, за наркотрафика и това, че ни превърнаха във фронтова линия в угода на САЩ. В кой ръкав на редактори и продуценти изчезват всички мои стотици виждания за една по-добра България? Открий сам! Но когато трябва да бъда представен като хулиган - те са там и стоят до сутринта.
Не си ти, който подрежда, само да ти кажа. Има един, дето му викат Господ. А понеже много искаш „Волен да бъда забравен”, обърни се към главния редактор на вестника, който ти е публикувал текста. Той ми казваше преди години „Бай Сидеров, на теб Господ ти е целунал перото!” Питай го, Факиров, може ли нещо, целунато от Господ, да бъде забравено?
Волен Сидеров
Няма коментари:
Публикуване на коментар