Израснах в малко градче и помня как през детските ми години прожектирането на някой филм в местното читалище си беше истинско събитие.
Или пък гостуването на звезда като Георги Мамалев или пък Маргарита Хранова. Салонът винаги беше препълнен.
Сега същата тази сграда е пуста. Дори ми става тъжно, когато гостувам на родителите си и погледна тази сивота. Помещенията вътре са празни, с изключение на една зала, която е предназначена за библиотека. Читатели обаче почти няма. Може би само някое малко дете, което през лятото е решило да прочете две-три книжки от задължителната литература в училище.
Няма и помен от онзи ентусиазъм от миналото, когато хората бързаха да разнообразят ежедневието си. И предполагам, че е така с повечето от читалищата в малките градове и села из страната. Периодично гледаме и репортажи, в които ни показват, че са обречени на разруха. Оказва се, че у нас има 3500 читалища. И сега кинаджии са решили да ги използват, за да възродят киното.
Тъжната статистика сочи, че в страната са останали само 15 киносалона. Затова ще се изготви карта на онези сгради, които са годни за прожектирането на филми. Инициативата наистина е добра. Вярно е, че по този начин много млади хора биха се потопили в дебрите на седмото изкуство и ще се запознаят с популярните филми у нас. Проблемът е дали тези киносалони ще имат посетители. Особено в дълбоката провинция, където са останали да живеят предимно възрастни хора.
Но пък когато и провинцията предлага повече възможности за забава, може пък малко по малко и младите да решат да се завърнат в провинцията. Това е само началото. И без това отдавна си говорим, че не бива България да се разделя само на София и останалите градове.
Спомням си дори как през лятото студенти направиха безплатно лятно кино на мегдана на смолянско село. Това беше истинска атракция за местните. Млади и стари се стекоха в уречения час, за да разнообразят дните си. А момчето, чиято беше инициативата, сподели, че дори обучава 13-годишния си брат в занаята. В същото време непрекъснато в публичното пространство дискутираме как подрастващите нямат елементарна обща култура и че са неграмотни, че не четат книги и не гледат филми. Подобни инициативи могат да променят това.
Още повече че според някои няма нищо по-велико от магията на седмото изкуство. Дали тя ще се възроди, времето ще покаже. Всичко е въпрос на воля за промени. Колкото и за някои това да е изгубена кауза.
Но когато говорим за изкуство, усилията винаги си струват. Защото това е едно от малкото смислени неща, които останаха в мелачката на забързаното ни ежедневие. И които ще ни помогнат да запазим духа в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар