Ако има нещо, с което ще се запомни настоящата предизборна кампания (освен със своята безличност), това е фактът, че на практика нито една от парламентарно представените политически формации не припозна реално електронното гласуване като свой приоритет.
И това не е случайно. Референдумът е много повече от просто допитване за това дали да се гласува и електронно. Идеята за подобен ход се появи в разгара на протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС.
Референдумът (с въпросите за мажоритарното и задължителното гласуване) беше един от отговорите на въпроса как да се промени системата така, че да си върнем държавата. Как да не допускаме повече тя да бъде превзета толкова откровено от мафията.
Постепенно всичко спихна. Смениха се хората, малко политиките, но системата остана същата. Пеевски е все още тук и все още силен.
Референдумът в неделя е последният отглас от този опит гражданската енергия да се канализира в политически резултати. Гласуването на него всъщност не е толкова заради въпросът по същество, а за да се покаже желанието цялата система да се промени.
Затова партиите не правят нищо за него - защото те са част от проблема.
И затова има смисъл да се гласува - най-малкото за да покажем, че сме много и не сме забравили какъв е проблема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар