През далечния 17 март 1993 г. Иван Костов собственоръчно подписва декларация, в която той удостоверява, че не е бил член на БКП (БСП) и никога не е кандидатствал за членство там.
Тази декларация открих при проучването преди година на архива на Съюза на демократичните сили. Тя е част от една практика през първата половина на 90-те години на миналия век, която доста бързо беше забравена, след като Костов оглави СДС и централизира коалицията в единна партия.
Ерозия
Става дума за тъй нужното опазване на антикомунистическата и дясна сила, каквато си представяхме, че представлява СДС в онези години, от попълзновенията на бившата комунистическа и комсомолска номенклатура, от бивши членове на тази престъпна партия, които несъмнено трябваше да ерозират СДС отвътре.
Това беше настояща заплаха в онези години, с която не успяхме да се справим, основно благодарение на хора като Иван Костов и компания, които бяха инсталирани много успешно във висшия партиен слой от функционери на съюза. Тези враждебни на каузата и целите на СДС инфилтрати го торпилираха много успешно отвътре с решенията и действията си.
Като казах „инсталирани“ веднага се сетих за едно много подходящо изявление в този смисъл на днешния руския президент Владимир Путин, в което той каза следното през декември 1999 г. (тогава като министър-председател), по време на тържественото честване на Деня на чекиста във Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Руската федерация:
„Искам да доложа, че групата сътрудници от ФСБ, внедрена под прикритие в правителството, на този етап се справя със своите задачи“.
Та и при Костича е същото – човекът на БКП/БСП и неговата шайка, внедрени под прикритие в СДС и на първия, и на втория, и на крайния етап от своята „работа“, се справиха успешно с възложените им задачи. Съдете сами. Във връзка с подготовката на листите с кандидати за народни представители на СДС за изборите за Велико народно събрание през 1990 г. комисия на НКС на СДС изготвя проект за „Принципи за изготвяне на предизборни листи на СДС за народни представители“. Когато днес четем основните елементи на този прелюбопитен документ, който открих в архива на СДС, виждаме какви „зеещи висини“ (по Александър Зиновиев) е имало още от самото начало между мечтаното и желаното от нас, избирателите на СДС, и това, което инфилтратите на БКП/БСП и службите по върха на съюза са допуснали да се приеме и случи.
Инфилтрати
В проекта на този документ е написано например, че „за СДС съществуват условия, при които категорично се забранява на някои граждани на Република България да бъдат предлагани за народни представители от името на синята коалиция“. Някой от инфилтратите обаче е написал ръкописно „Не“ и този текст не влиза в окончателния вариант на документа.
Комисията предлага за обсъждане следните забранителни условия за издигане на кандидатури за народни представители от името на СДС: 1. Бивши членове и кандидат-членове на БКП/БСП; 2. Бивши членове на централни ръководства на БЗНС, ДКМС, ОФ, ПС; 3. Бивши членове на организации от предизборния съюз на БСП; 4. Офицери и доказани сътрудници на бившата ДС и на КГБ. 5. Лица, осъждани за стопански и криминални престъпления, дори когато давностният срок за отказване на удостоверение за съдимост е изтекъл; 6. Лица завършили или преподавали в АОНСУ или в школите на МВР; 7. Лица, които са деца и внуци на АБПФК. 8. Лица с незавършено средно образование.“
Същата незнайна ръчичка на комунистически инфилтрат напълно е премахнала в окончателния вариант на този документ т. 1 и т. 2, както и думата „офицери“ в т. 4. Пипнала е и т. 6, която впоследствие така или иначе никой не спазва, защото ако беше спазена, то Стоян Ганев (Бог да го прости) никога нямаше да стане не само външен министър, но и обикновен депутат.
Как кандидатът за член в БКП Иван Костов щеше да стане депутат, после министър, че и министър-председател, ако се спазваха тези правила? За съжаление вместо базисна политическа хигиена в уж антикомунистическия СДС се случи обратното. Случи се отвратителна политическа похот, танцуване с враговете на нацията и държавата и като резултат днес България е същото „блато от алигатори“ (по думите на Брус Джаксън), каквото беше преди четвърт век.
Двуличие
Никак не е изненадваща тази мимикрия при Иван Костов и въпреки всичко неговото двуличие и лъгане без никакъв свян обезоръжава. Трябва особена нагласа, особена настройка на характера, за да лъжеш ей така, ад хок. Практикува го и днес – проследете дори само позициите му около неговите шестцифрени „спестявания“ в КТБ и суперспециалните условия, които са му гарантирали безметежно съществуване – на него и отрочетата му.
През годините Иван Костов много безсрамно ще променя поведението си, мнението си, принципите си, идеалите си, ценностите си, всичко онова, в което вярва, като умело го напасва към това, което му носи полза и помага на свръхегоизма му да оцелява и да се развива. Сякаш за него са казани думите на братя Маркс: „Това са моите принципи. Ако не ви харесват – имам и други.“
Партийно поръчение
Какво обаче казват архивните документи? Нека видим дали те потвърждават или отхвърлят думите на бай Йордан. Иван Костов още през 1982 г. е привлечен от Районния комитет на БКП в звеното, което обучава партийните пропагандисти за партийната учебна година и лекционния курс в „Партийния университет“. Четем „Протокол № 23 от заседание на Бюрото на ВК на БКП при ВМЕИ „В.И. Ленин“, проведено на 7.7.1982 година, относно „Провеждането на партийната учебна година 1981/1982 година във ВМЕИ „В.И.Ленин“. В документа пише, че ...Беше дублирано направлението на Партийния университет „Икономически проблеми на изграждане на РСО (развитото социалистическо общество, бел. моя)“. Три от лекциите на лекторията, организирана за администрацията на Института със задача изучаване решенията на XII конгрес на БКП, бяха проведени по икономически проблеми…Добре се справиха с партийните си поръчения като консултанти другарите Ед. Манукян, Иван Гаврилов, Иван Костов, Димитър Троянов.“
Ето веднага прилагаме факсимилето на този прелюбопитен документ. Другарят Иван Костов е бил много ценен като обучаващ партийни пропагандисти още в началото на 80-те години. Нима не е логично в един момент да стане и кандидат за членство в партията, чиито лектори и активисти обучава? Логично е.
Парола за безчестие
След упорито няколкомесечно проучване миналата година на архивите на Вузовския комитет на БКП във ВМЕИ „В.И.Ленин“ успях да открия документ, който доказва, че още в края на 1986 г. Иван Йорданов Костов е заложен за прием през следващата 1987 г. за член на БКП. Виждате двете факсимилета, където в списъка на кандидат-членовете за допълнителен прием в БКП през 1987 г. се мъдрят и трите имена, които са като „парола за безчестие“ - Иван Йорданов Костов.
По това време той е главен асистент по „Политическа икономия“ в Центъра за идеологически дисциплини (ЦИД) към ВМЕИ „В.И.Ленин“, 37-годишен, член на профкомитета на ЦИД. Предвидено е да бъде приет за член на БКП в 108-а ППО (първична партийна организация). Кандидатстването на Костов за член на БКП през 1986-1987 г. е от този калибър, то е знак какво му се е въртяло в главата. За никакво дисидентство, за никакъв антикомунизъм, за никаква опозиционност към комунистическата тирания не може да става и дума дори. Та този човек е бил идеологически работник в една от най-идеологизираните катедри в тогавашното българско висше образование!
Истината е, че няма как имената на Иван Костов да се появят в официален документ за прием на нови членове на БКП във ВМЕИ „В.И.Ленин“ и да е преминал системата за кадрово проучване, без да е получил статут на „кандидат-член на БКП“. Това е толкова просто и логично. През 1988 г. Иван Костов отново е заложен за прием, тъй като през 1987 г. той е в списък за допълнителни бройки на кандидат-членове на БКП, а тези бройки бяха с ограничен характер. Костов е искал, много се е стремял да стане. Според Протокол № 22 от заседанието на Партийното бюро на ППО на Центъра по идеологически дисциплини при ВМЕИ „В. И. Ленин“ от 27.02.1989 г.: „По точка 3-та от дневния ред бяха обсъдени кандидатурите на: гл. ас. кин Цачо Йотов Милчев, гл. ас. кин Иван Асенов Илиев и гл. ас. кин Иван Йорданов Костов за участие в конкурс за доцент към кат. „Политическа икономия“. След обсъждането бюрото реши: гл. ас. кин Иван Йорданов Костов не е член на БКП, но е планиран за прием от 1988 г. Проучвателният етап е почти приключен. В границите на един месец кандидатурата му ще бъде поставена на обсъждане от партийното събрание. Смятам темата за затворена. Резултатът е две на нула за документите срещу това, което Костича твърди.
Лъжата – втора природа
В негов текст от 22 февруари 1996 г. във в-к „Труд“ откриваме нови доказателства, че лъжата при него е втора природа:
„Всеки хабилитиран кадър по идеологическа дисциплина трябваше да бъде вкаран в компартията. Мен ме проучваха със същата цел. Имах „петна“ в биографията. Не съм попълвал, подписвал и подавал молба за членство в БКП, т.е. не съм кандидат-членствал. Не може да е „станало ясно“, че съпругата ми е била партиен секретар, защото беше партиен касиер. Тя помогна да се разтури компартията в института, където работеше.“
Имал „петна“ в биографията – друг път! Миналата седмица видяхте за какво е изгонен като преподавател от ВИИ „Карл Маркс“ - защото си е искал секс от студентки! Затова! Недостижим и безсрамен политически ментарджия! За т.н. „петна“ в биографията на Костов ще пиша подробно само след няколко седмици. Пак тук, във в. „Телеграф“. Така че запазете концентрацията и вниманието си. Лъжите на Иван Костов бяха разобличени още през 1998 г. от неговия баща бай Йордан. Ето какво казва той пред в. „Нощен труд“ (2-3 февруари 1998 г.): „Той (Иван Костов, бел. моя) искаше да влезе в БКП, но те не го приеха. Направи го, защото трябваше да кандидатства за доцент. Затова му казаха - или партиец, или - не!“, спомня си бай Йордан.
Какво, добре ли чух? Най-твърдоглавите от вас, от адвокатите на Костов, настояват, че бай Йордан не е знаел какво приказва?!
Антон Тодоров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар