Швеция изпрати съвсем ясно послание към всички имигранти: “Не идвайте тук!”, пише в-к “Ню Йорк Таймс”.
“Ние също имаме лимит на толерантността и той беше достигнат”, заяви министърът по имиграцията Морган Йохансон и предупреди, че дори и да стигнат до границите на страната, ще бъдат върнати.
Това изявление беше внезапна смяна на курса, поет от Стокхолм в началото на кризата, когато Швеция обяви, че няма “горна граница” за броя на имигранти, които да бъдат подслонени. Подобно колебание ясно показва колко разнопосочни са настроенията в скандинавската държава, както и в редица други европейски страни.
Тенденцията е все по-очевидна. Австрия и Германия, които бяха заели първоначалната позиция на Швеция, започнаха да затягат политиката си спрямо имигрантите от Азия и Африка и поискаха по-строг контрол по външните граници на Европа. Настояха и съседни държави да поемат част от неспиращия поток.
Но съседите не се оказват толкова отзивчиви. Дания, например, директно атакува Швеция: “Нашите съседи водят неразумна политика по отношение на имиграцията от години насам. Те сами се поставиха в тази ситуация и ние няма как да им помогнем”.
Доскоро 10-милионната Швеция приютяваше по 10 хиляди имигранти на седмица, като общият брой само за тази година се очаква да надхвърли 190 хиляди – това е повече от населението на 4-ия по големина шведски град. Службите не съумяват да се справят с прииждащите хора, полицията не може да установи контрол. Допълнителните разходи са огромни и правителството се чуди как да ги покрие, без това да срине бюджета.
Според “Ню Йорк Таймс” Швеция, а и Германия и Австрия, са надценили капацитета си. Сега предстои да бъде платена цената за това. Швеция, например, не просто застана срещу началната си позиция на хуманна държава за пример, но сега ще трябва да редуцира сериозно бюджета си за помощ за крайно нуждаещи се държави. За да може тези пари да бъдат използвани за “домашните” имигранти.
Така тези, които са в далеч по-голяма нужда в бедстващи региони по целия свят, ще бъдат пренебрегнати за сметка на тези, озовали се в мирната Скандинавия.
Случващото се води и до рязка промяна на политическата сцена в демокрацията за пример Швеция. При настоящите обстоятелства създадената от членове на неонацистка група Шведска демократична партия набира все по-голяма популярност и изглежда е партията, ползваща се с най-голямо обществено одобрение към момента.
Крайнодесните бяха определени като “неофашисти” от премиера Стефан Льовен и всички останали партии отказват да комуникират с тях. Но същите тези крайнодесни депутати от месеци алармират за заплахите, идващи от неограничения трафик на имигранти. И сега правителството изглежда се съгласи с тях.
Противоречието е налице. Истинският кошмар за шведския политически елит е, че съвсем явно се съгласи с възгледите на партия, която беше заклеймявана като срам за шведската демокрация и морални ценности.
А възможността този “шведски синдром” да залее цяла Европа въобще не е невероятна, още повече след ужаса по парижките улици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар