Животът обаче ма хвърли мени първу в дълбокуту.
Наложи се да работа други нища, преди да достигна до мичтата си. Бях шивачка, прудавачка, сирвитьорка, танцьорка и даже пеех в идно заведение в Карнобат, га милуто ма откри. Каза, чи така, както държа микрофона, със сигурност имам голям талант. Как пък ма усети! Фамозен е тоз човек, многу ги напипва нищата. Сичките. ... Каза ми, че с мойти дадиности, аку ни стана общински съветник, ще стана поне водеща на нещо в телевизията.
Такова, дето да има гости и аз да им сипвам кафе. Щото нали съм била сирвитьорка... И да ги питам разни работи... “Откъде тий туз кустюмчии”, “Какво вий мнението за дикупажа и за рака на прустатата”, “Какво мислити за атентатити и бежанцити” и други. Искам да поканя и Бойко. Страхотен мъж е, само кат ма погледне от тоз син екран, и виднага гласувам за него. Ни ми излиза от ума, начи, с Майчито от фризьорския салон се за негу си приказвами.
Та потренирах аз малко с милуто за микрофона и попаднах право във водовъртежа на световните новини. На пулса на земното кълбо. На пирваза на прозорица, дет е отворен към света. Три пъти на ден читях вестници в кабиларката в Карнобат.
Как са чувствах ша ма питати? У-ни-кал-но! Фа-моз-но! Шок, ужас, видьо, казвам ви! Умря от завист де що има сирвитьорка в Южна Балгария.
Показах си сичкити бутушки и блузки, които имам, и ма видяха от една централна софийска. Та сига съм централна и софийска...
С милуто се разделихме, нещо се скарал с шефа си и сега шивашките му цехове ги взел друг. Но аз в София имам други планове. Амбициозна съм, купих си веднага нови дрехи и пооправих туй-онуй. Приказката. Прическата. Хълма.
Не ми трябват шивачи и общински, пред мен има цял парламент. И „Витошка”.
Искам да блесна и да отразя първа атентат
С бежанци или там с каквото има, няма значение. Но да съм първа, а пред мен камери, камери – тва Си Ен Ен, тва Би Ти Ви, тва Холивуд. И Бойко. Всички да искат само мен да снимат. А той да ме пази.
Бойко може всичко. Ако трябва и времето заковава. “О миг, поспри!” Или как беше там от Пушкин. Не, Лермонтов. Или Ленин беше. Не помня точно, ма ви изненадах, нали? Може да съм била сирвитьорка, ма не съм лукова глава.
Бойко вика, че става 10 часът, когато той каже. Стопли ми сърцето. Аз щот съм на една диета, дето не се яде след 15 часа. Тоукова съм гуадна, че мисля да му са обадя и да го помоля да му кажи: “Копеле, напраи да е вече три, че умрех от гуад”. Нищо, чей идва приваля осим.
Мисля и на Волен да кажа да му са обади. Той щял да е на диета също сега преди Коледа в затвора. Горкият човек за нищо го вкараха значи. Ега си държавата, щом си вкарва Волен в затвора. Макар че като са замисля, колежката от СКАТ не случи на мило. Париж, Куба, Народно събрание и сега кво? Затвор. Ма борец, какво да правиш.
Те, борците, са така.
Аз ще си отварям очите повече. Я по-перспективен ще намеря, я атентат, я ботушки нещо. Щот на “Витошка” бомби не видях, ма па кви намаления има. Два чифта гащи си зимах и едни гуменки, докат чакам нещо да гръмне. Пък колегити в чиливизията ме пращат да работа. Имало упашки пред една църква, да разкажа. Ми кат‘ ни я знам Софията, къде сега да търся таз упашка. То упашки да искаш, минах ги сичките. Питам ги хортъ ко правят, за ко са молят на таз опашка – те, естествено, за здраве са молят, за ко другу, за карта за градския транспорт много от тях и за едни чорапи на половин цена. След всяка опашка правя много сладки стендъпчета. Това е онуй, дет пред “Шератон” с микрофон пред камирата заставам и ви говора. Соча опашката, соча небето, соча чорапите, усмихвам се , плача, леко приклякам и мигам, мигам – абе въобще съм голяяяма актриса.
Чудя се дали да не зарежа тоз микрофон и да не стана идна витизчийка. Много обичам да хода на кино. И ме бива, то още милуто го каза. Щот чух, че атентатите били в столицата на Франция, а не на “Витошка”. Ама аз не мислех, че сега кат съм репортерка и ще трябва да знам столицити. Аз знам къде е “Витошка”. Докат намеря къде е таз френската, то те атентатите свършили. Ще взема да изкарам два курса в театралното. Може и аз някой Волен там да срещна. Пък Бойко ще го поканя на премиерата.
Исках да отразя атентат, ма докато намеря столицата на Франция, и той свърши.
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар