В Близкия изток, на мястото на зараждането на съвременната цивилизация се оформя перфектна военнополитическа криза.
Съществува шанс тя да прерасне във всеобхватна Трета световна война, в която няма да има защитени територии и недосегаеми лидери. Повечето експерти обаче преценяват този шанс като относително малък. За по-вероятно се смята завихрянето на тежка и продължителна криза в района, която ще пренареди световните политически, икономически и военни съюзи.
Както е известно, за възникването на перфектна буря в океана е необходимо сблъскването на три големи въздушни фронта. Поне три мощни военнополитически фактора се оформят в настоящия момент, които освен всичко останало ще допринесат за връхлитането на перфектната криза.
До момента на свалянето на руския щурмови бомбардировач СУ-24М на 24 ноември тази година от турски изтребител Ф-16 с ракета „Сайдуиндър” с инфрачервено насочване руските въздушни загуби в Сирия и Ирак бяха равни на... нула! За постигането на този резултат руските военнокосмически сили използваха тактиката на военновъздушните сили на НАТО по време на необявената война на алианса срещу Югославия (24 март – 10 юни 1999 г.), тогава намираща се вече в редуцирания състав Сърбия плюс Черна гора.
Самата война е наречена операция „Съюзна сила” и се води от силите на НАТО без разрешение от Общото събрание на ООН. За разрешение от Съвета за сигурност на ООН не става и въпрос, защото е ясно, че поне две държави (едната е Русия) ще наложат вето. През цялата операция НАТО губи само два самолета. Практически нулевите загуби на НАТО се обясняват с възприетата от алианса тактика: бомбардировките се извършват от 5000 метра височина, защото било известно, че наземните противовъздушни средства на сърбите са били с таван 4500 метра. За сръбска авиация изобщо не става въпрос, защото малкото остарели сръбски бойни машини са или свалени в първите дни на операцията, или сърбите благоразумно не са ги изкарали от хангарите.
Към същата тактика се придържат руснаците в Сирия и Ирак: летят на минимум 6000 метра, защото терористите разполагат с ръчни противовъздушни ракети с таван до 5000 метра. Това е характерно изобщо за ръчните ПВО средства. Изключение правят някои израелски ракети, които бият на повече от 7500 метра. За щастие терористите още нямат такива.
За света Косовската война е важна не само като военна тактика.
Там се родиха няколко прецедента: чисто въздушна война, широкомащабна война без санкция от ООН, насилствено отделяне на територия от суверенна държава, отделяне без референдум поне за приличие. Някои от тези неща се повтарят в момента.
Но да се върнем към Сирия и Ирак. Руснаците решиха, че ще могат безнаказано да използват бомбардировачите си, без да им осигуряват въздушна и наземна защита. Е, оказа се, че не могат. Сега вече ще си пазят самолетите. Потвърди се, че опитът е най-ценното нещо.
По време на войната за Косово има един забележителен инцидент. На 3 май югоармията пленява трима американски войници. С остър тон НАТО заявява, че ще държи югославските власти отговорни за живота и здравето на бойците си. Намеква се даже за нещо като Нюрнбергски процес, ако с тях се случи нещо. Това се оказва излишно. Пленените американци са приети радушно лично от югославския президент Милошевич и скоро са освободени. Обикновено Милошевич се смята за сатрап и военнопрестъпник, макар че умира в затвора неосъден и следователно поне формално е невинен. Това обаче не пречи подобен жест да бъде оценен. Още повече на фона на радостното оживление, с което умерената сирийска опозиция разстрелваше във въздуха висящите на парашутите си руски летци.
Перфектната криза в Сирия, Ирак, Турция и изобщо в Близкия изток бързо набира скорост. След бодрите си първоначални декларации турските политически и военни ръководители изглеждат объркани и тонът им е променен. И това е добре, защото последиците от инцидента със сваления самолет и убития руски пилот трябва да се минимизират с усилията на всички замесени страни. Но това няма да реши и няма да предотврати перфектната криза в района, а и не само там. Кълбото от противоречия и списъкът с противоборстващите субекти в Близкия изток са толкова обемни, че вероятно и самите участници в събитията вече не разбират добре какво точно се случва.
Случват се обаче едни други работи и тях няма кой да ги спре. Така че трябва да ги изживеем. Първият дестабилизиращ фактор е, че наред с настоящето слабо политическо ръководство на САЩ в лицето на президента и обърканата му администрация страната навлиза в традиционно слабата във външнополитическо отношение последна година от управлението на всеки американски президент. Още по-слаба е тя в края на всеки повторен мандат, когато президентското кресло със сигурност се заема от друг. И в двете големи партии в САЩ, Демократическата и Републиканската, протичат тежки вътрешни противоборства – идеологически и лични.
Настоящият президент няма как да остане встрани от тези процеси. Заедно с вече видимата му умора и даже досада от това, което се налага да прави, това не вещае нищо добро за западния свят, който отчаяно се нуждае от лидер.
Умората на Обама и досадата му от това, което се налага да прави, не вещае нищо добро за западния свят
Вторият фактор е свързан с това, че вече няма кой да спре мигрантския поток, идващ от бежанските лагери в Турция. Или поне не може да го спре с мирни средства. И даже няма особено значение дали бежанците в Турция ще се увеличат с още 1-2 милиона в резултат на засилените бойни действия и на върволицата от бягащи бойци на разпадащата се „Ислямска държава“. Тези хора са завършени главорези, гневни са, искат реванш и са извън всякакъв контрол.
Следващите няколко големи атентата в Европа (а те са неизбежни) ще имат опустошителен ефект. Те могат да доведат до разрушаване на Европейския съюз и НАТО, допълнителен разпад на европейски държави, спонтанно въоръжаване на населението и организиране на народни опълчения. Да припомним ли колко действащи ядрени реактора има в Европа? Никой от началниците на Европа не казва как трябва да се спре настъпващият хаос.
Третият фактор е дали и кога Китай ще се включи в близкоизточното меле. А и в далекоизточното също, още повече че там американците дърпат дракона за опашката. А той не ги обича тези работи. Намесата на Китай в Близкия изток става все по-вероятна, защото новата суперсила има тежки проблеми с около 100 милиона от населението си. И тези проблеми частично се коренят именно там, в земите, където се е родила цивилизацията.
Изчерпването на ресурсите
Разбира се, остават и даже се засилват двата фонови фактора за всички кризи през последните години. На първо място достъпните ресурси на Земята (най-вече въздух, вода и земя) рязко се изчерпват, особено в светлината на климатичните промени, които човечеството или не разбира, или глупаво пренебрегва. На второ място е желанието на тези, които заляха света с безполезни хартийки, някак да се измъкнат от това, което ги чака. Паниката сред тях нараства, защото е ясно, че и бягството към далечни островни дестинации като Нова Зеландия няма да е достатъчно. Доскоро спасението се провиждаше като някаква средно голяма война и много висока, но някак си все пак контролирана инфлация.
Но и двете понятия вече са оксиморон. Средно голяма война няма да има, глобална ще е войната, ако се случи. И тогава нищо и никой няма да е защитен.
Оказва се, че вече няма кой да спре бежанския поток
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар