По-добрият предател, по-добър и от Горбачов

Когато в историята ти излезе име на предател, всичко друго губи значение – какъв си бил по-рано, какво си вършил...
 
Накрая тя ще свърши като Горбачов. Каквото е той за Съветския съюз – същото, че и отгоре, за Европейския ще бъде Меркел. 

Онази, с която млади арабски и африкански търсачи на консуматорско щастие си правят селфита. А бялата госпожа си е залепила нещо като усмивка, нещо като дискретна ехидност, с която наблюдава бавната смърт не просто на някакъв временен политическо-икономически съюз, а на цяла една цивилизация.

За чуждите и далечните тя ще бъде с ранг на нобелов лауреат за мир, но за местните ще си остане Велик изменник. И тази слава ще я преследва много по-дълго от един човешки живот. Тази слава ще надхвърли нейната обикновена човешка драма, защото ще се превърне в драма за цели поколения, които ще живеят с усещането, че са били предадени.

Не от някого друг предадени, а предадени от свой. На когото чуждото му е станало по-мило от родното, а абстрактните и утопични ценности са изместили националните и рационалните.

Когато в историята ти излезе име на предател, всичко друго губи значение – какъв си бил по-рано, какво си вършил. Меркел може да пита Горбачов – все още е жив и се радва на славата от предателството на една огромна система, независимо дали тя е била добра или лоша.

По-добре лоша система, отколкото добра анархия, какъвто е задължителният десерт след предателството. Сервираха го в Съветския съюз, с вкус на дюнер ще го поднесат и в Европейския – нещо като природен закон на предателството. Само че този път предателството е на още по-високо ниво, защото по същество то е етническо и верско.

И причините за него нямат никакво значение, дори да е било извършено от либерална глупост и от европейски наивизъм – че на континента стените са паднали веднъж завинаги. Че на мястото на съборените не могат да поникнат нови. Че не може да има дори извънредни ситуации, които да променят това положение.

Можем само да предполагаме (и да въздишаме) какво би било сегашното европейско положение, ако на мястото на Меркел беше Виктор Орбан. Ако той беше канцлер на Германия, а новият Горбачов беше премиер на Унгария.

Защото Унгария не е Германия

А премиерът й не е канцлер на държавата с най-тежката дума на континента - също както Тодор Живков не беше Горбачов. Думата на премиера на Унгария може да се чува само колкото да предизвиква симпатии и въздишки. А обективните му възможности стигат колкото да потропва нервно под масата, но не и да тропне по нея. По нея удря друг и това няма как да е държавникът на една малка държава. Дори той да има смелостта да посочва виновници и предатели.

Тези дни Орбан директно назова Сорос като злия гений на разграденото европейско общество и го издигна за обществен враг номер 1 на националните държави. Обвини армията му от копелета, че помагат на мигрантите да завладеят континента. Което би трябвало да е особено обидно за самия Сорос, защото той е роден в Унгария под името Дьорд Шорош.

Собствените ти хора да те презират – това е непоносимо и за най-завършения темерут. Сорос обаче е над подобни сантименталности, тъй като отворената му идеология разглежда родината единствено като географско понятие. Роден си някъде, но нали всеки се ражда някъде – недей да се чувстваш по никакъв начин дори емоционално обвързан с това място.

Ако не се беше се родил там, все някъде щеше да се родиш и пак щеше да живееш честито в отворено общество без остарели териториални и морални граници.

Орбан ли да помолим да ни каже, или сами ще забележим какво вършат българските (като местораждане, а не като съзнание) копелета на Сорос. Те от месеци почти невидимо подклаждат огъня на реформите в МВР, а в момента наливат кофи с обичайната си мазнотия в полицейския пожар. И им се получава добре, защото и без това не е трудно да развържеш населението да крещи „дай на ченгето да разбере”.

Не е трудно да го настроиш срещу което и да е професионално съсловие, защото то не е доволно от работата на нито едно, макар самото то да принадлежи към някое. Не е трудно да го настроиш срещу учители, лекари, военни, железничари, но срещу ченгета е особено лесно. Дори и да липсва елементарен план - след като се разправим със сегашните „лоши и мързеливи ченгета”, с какви ще ги сменим и колко бързо ще стане. След лошия ред имаме ли план за по-добър, или ще се надяваме да ни се размине добрата анархия.

Ще се въздържа да хвърлям камъни по ченгетата - поне не и в този момент, когато някой трябва да пази границите и да работи за добрия ни имидж сред мигрантите. В афганистанския Фейсбук вече го споделят – заобикаляйте България, защото там бият. Разпространявайте, за да го научат всички. Както всички вече научиха, че Германия е предадена, а заедно с нея и Европа.

Предателството не е само идеологическо, политическо, икономическо и социално. Предателството сега е етническо и верско – такова, каквото и Горбачов не успя да реализира. Затова и Горбачов ще се прости с първото място в ранглистата на големите съвременни предателства.

Почистете след него и пригответе златните медали за Меркел - тя наистина си ги заслужи, наистина е по-добра и от най-добрия.

Калин Руменов, "Новинар"