Лято

Лято

26 декември 2015 г.

Нека бъде омраза

Дебилната европозитивност сама няма да разбере кога Коледата е свършила завинаги и е започнал вечният Байрям...
 
Закъсняваме за Коледа, защото пред къщи невчесана брада е постлала килимче и се моли на своя бог, чийто син днес даже няма рожден ден. Сериозно закъсняваме, но трябва да изчакаме, понеже абсолютно нищо вече не ни дава предимство.

Какво от това, че празникът е наш, че сме си на нашето място и че дори не знаем кога и откъде се е довяла тази брада – заради всичко това не ни се полага специален режим на придвижване и на съществуване.

Това не е псевдобежански епизод от „Овча купел”, това е метафора на цяла Европа. На която Господ й праща Брадата - да я сресваме косъм по косъм, да внимаваме косъм да не пада, но най-вече да ни изпита докъде може да стигне дебилният ни позитивизъм.

С причинената от него еуфория празнуваме вероятно една от последните си коледи. Нямаме обаче право да се съмняваме, защото всяко съмнение е омраза. А всяка негова артикулация е реч на омразата.

Днес е престъпление да си татуираш свастика. Престъпление е да пишеш от телефона си „тези бради наоколо не станаха ли прекалено много”. Но да имаш в телефона си клипове от кланетата на „Ислямска държава” – това е алиби. С което уж си заблуждавал джихадистите, за да избягаш при европейците и пред техните порти да си постелеш килимчето.

Само позитивни евродебили могат да се хванат на подобно алиби. Само дебили все още могат да вярват в мулти-култи мантрите за мир и любов, докато широко разтварят портите си за „който дойде”.

Точно такива дебили ще забранят Коледата и ще го направят от образцово гостоприемство - да не дразним излишно брадите, да се чувстват брадатите като у дома си и никога да не помислят да се бръснат и прибират.

От гостоприемство дебилите вече свалят кръстовете от църквите, след тях ще си свалят и кожичките, накрая ще си преоблекат целите кожи и ще сменят кръвта си. И всичко ще бъде в името на мира и любовта и на по-добрата интеграция.

Някой отвръща ли на чувствата ви - питали сте се, усещали сте го. Да не е брадат мигрант, да е обикновен дрипав циганин, наш собствен циганин - обича ли ви той толкова, колкото вие го обичате.

Не смеете да отидете да проверите на негова територия, затова той ще дойде на ваша и ще изпита чувствата ви. Ще застане под балкона ви и по цигански тихо ще говори на неразбираемия си майчин език. А вие дори не можете да го овикате „Изчезвай, мангал, поне на Коледа да не слушам мангалския ти език”.

Неговото отдавна не се брои за провокация, вашето отдавна не се брои за контрапровокация – брои се единствено за чиста и неопетнена омраза. Която трябва да стискате в себе си, докато се подуете. Защото вече няма официална организация, която да вижда провокация. И защото всяка нелегална самоорганизация се счита за провокация.

Стискайте, а когато стане съвсем нетърпимо - сменете дограмата. Залостете се у вас, шумоизолирайте, не излизайте и усилете телевизора - нека позитивното коледно настроение скопи омразата ви. По телевизора има Коледа и никой не плаши, че тя е на изчезване. Само навън няма Коледа, но навън никой от нас няма работа. 

В малкия си частен живот отдавна не бихте живели до живот с човек, за когото се раздавате, постоянно му прощавате, а той не прави елементарен опит да ви разбере и да ви зауважава. Защо тогава са всички тези усилия с подобни хора да прекараме големия ни обществен живот. И на всичкото отгоре да го прекараме в самоцелен мир и любов.

Нека има мир и омраза, защото онова, което днес се счита за омраза, е единственият гарант за мир. Нека бъде омраза, иначе няма да я пребъде Коледата – дебилната европозитивност сама няма да разбере кога Коледата е свършила завинаги и е започнал вечният Байрям.




Калин Руменов, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар