- Днес е 2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, отбелязваме и 150 години от Априлското въстание и от гибелта на Христо Ботев. Подобаващо ли са отбелязани тези годишнини, в дълг ли е България към тези хора, професор Митев? Тачим ли днес истински героите си, пролели кръв за свободата ни?
- Мисля, че политическата нестабилност в нашата страна през втората половина на 2025 година оказа сериозно задържащо влияние върху инициативите и на държавните институции и на обществените организации по отношение на сериозната предварителна подготовка за едно достойно отбелязване на тази бележита годишнина. Нали до към април тази година реално в България нямаше трайно установена централна държавна власт. А подобно честване като 150-годишнината на Априлската епопея иска и предварителна организационна дейност, и координация на усилия между институциите, и не на последно място осигуряване на финансови средства. Въпреки наличието на нестабилността в държавата, учените в БАН поеха инициативата и организираха по същество един национален инициативен комитет за честването. Събитието проведено в Академията беше много представително и на високо академично равнище.
В същото време много инициативи се реализираха и по места в отделните градове на България. Обществено-научният „Институт за военноисторически и стратегически изследвания“ проведе на 8 април в град Клисура и международна научна конференция. Там бяха изнесени над 30 изключително интересни научни доклади, с участието на български, сръбски и черногорски историци. С важни приноси бяха докладите свързани с характеровата революция през Възраждането, съдействала за формирането на поколението, организирало Априлското въстание; проблематиката свързана с военно тактическите въпроси в хода на въстаническите действия; създаването на знаменитата „артилерия“ от 52 черешови топчета, използвани във всички революционни окръзи; и разбира се , за жестокостите на османската власт при потушаването на въстанието.
В този смисъл мисля, че българската научна интелигенция в някаква степен изми лицето на нацията. Тя направи максимума, който беше по силите на обществената инициативност, за едно достойно отбелязване на годишнината, поставила началото на българската освобождение. Така че реализираните инициативи показаха, че сред обществото ни продължава да живее онова преклонение, което винаги е било налице сред нашия народ във връзка с делото на априлци. Включително и към подвига на Христо Ботев. Но при една нормална вътрешнодържавна обстановка можеше (а и трябваше) да се даде още по голяма масовост на инициативите. Реално властта ни е в дълг към делото на априлци.
- В какво се е изразявал техният идеализъм?
- Организаторите на Априлското въстание са млади хора на възраст между 20 и 30 години. Те все още нямат семейства, деца и покъщнина, за чиято съдба да мислят, при включването си в революционното движение. Това е поколението, което изживя най-осезателно духовния възход на нашата нация през ХIХ век. То премина през светското училище, държа в ръцете си новата учебна и научна литература, наблюдаваше и активната културно просветна дейност на различни обществени организации. Болшинството бяха изучавали българската история, въз основа на нейните първи научни интерпретации. Революционният печат сред емиграцията през 70-те години пренесе сред българското общество най-новите идеи за организация и управление на цивилизованото човешко общество. Включително и учението на утопичния социализъм.
В същото време сръбската и гръцката нация вече бяха провели своите успешни революции, полагайки основите на свободните си държави. БРЦК разработи и теоретично програмата за решаването на българския въпрос чрез всенародна революция. Така че реално лидерите на Априлското въстание познаваха прогресивни идеи на Европа, постижения на съседните народи и възгледите на собствения си политически елит по актуалната проблематика. Всичко това мотивира тяхното мислене и предопредели практическата им дейност. Защото априлци бяха наясно, че османската власт не е в състояние да подобри тежкото положение на българския народ с прословутите реформи. Затова организаторите на въстанието предприеха напълно съзнателно риска да се изправят в цял ръст пред управляващите в Цариград с дълбокото убеждение, че се ангажират с най-важната кауза на своя народ - Освобождението! Целта им беше със себеотрицанието, героизма и саможертвата си да организират масовото надигане на народа в борбата за свобода. За да се провокира една дълбока криза в Османската империя и така да се открие възможност, за намесата и на заинтересуваните велики сили. В резултат да се тръгне и към практическото разрешаване на българския въпрос.
- Какво трябва да ни напомнят сирените на 2 юни?
- Много неща. Но може би най-важните могат да се обобщят по следния начин. Ние българите имаме всички основания да се гордеем с родолюбието, жертвоготовността и героизма на нашите предшественици - участниците в българското национално освободително движение. И конкретно в Априлското въстание от 1876 година. Техният подвиг е категорично опровержение на фалшивата теза, че нашата нация е политическа мудна, безинициативна и малко резултатна в своите практически действия. Истината е, че когато начело на народната енергия застанат качествени лидери, с ясно самосъзнание за смисъла на общонародните ангажименти през съответното време, нацията е готова и винаги ще ги последва. Така че 2 юни трябва да ни подсеща за всичко това и в наши дни. Начело на обществения ни живот да излизат хора, предани на народните каузи. Те смело да обосновават политическите си проекти пред народа ни, а той да ги подкрепя в практическата дейност за постигането на новите цели. Само така България ще върви винаги напред и нагоре в своето всестранно битие.
- Кой стои най-отгоре на героите ни - Ботев, Левски, двамата? Каква е разликата между тези две български светини? Защо в държавните институции навсякъде има само портрет на Левски, а на поета-революционер Ботев няма на видно място?
- Сериозното българско национално отговорно мислене никога не бива да изправя един срещу друг тези двама революционни титани при оценката им за приноса, даден от тях в национално освободителното движение. Защото и двамата са еднакво велики в конкретните зони в които са се реализирали. Левски е безспорният връх и идол на нашата нация като организатор - практик на национално освободителната революция. А Ботев е първият български поет от световна величина, който в стиховете си обрисува върховите постижения на българския национален характер през Възраждането. По този начин той даде на своя народ политическите образци, чиито следовници тръгнаха към подготовката на Априлското въстание. А и двамата загинаха в борбата за свобода, доказвайки на дело единството между думите и делата в своя живот. Поради това е правилно портретите на Левски и Ботев винаги да стоят един до друг и то на най-видно място. Защото само така, с техния пример, винаги ще се илюстрира нашата признателност към взаимодопълващите се роли и приноси между обществено полезната практическа политическа инициатива и блестящата духовност в нашата народностна съдба.
- БКП считаше Ботев за предтеча на научния комунизъм, не си ли го бяха присвоили?
- Внимателното четене на неговите статии показва действително, че Ботев използва с голяма симпатия думите „социализъм“ и дори „комунизъм“. Защото той следи руската и европейската периодика от първата половина на 70-те години на ХIХ век. По това време социалистическата тенденция набира все повече и повече инерция в европейското политическо мислене и завладява социалните терени в икономически развитите държави. Но смятам за правилно да приемем, че реално Христо Ботев не се оформя като зрял и напълно съзнателен социалдемократ-марксист. Най-важната причина за това е неразвитостта на българското общество до Освобождението. Поради това той смята, че неговата бъдеща свободна родина може да премине направо към социалистическата наредба, прескачайки капитализма. Това е една социално утопична визия, която е мотивирана с идиличното желание на поета и революционера, на свободния българин в бъдеще да се даде не само политическа свобода, но и социална справедливост при решаването на ежедневните въпроси на гражданите.
Друг е въпросът, че преди 10 ноември 1989 година някои пишещи по тази проблематика стигаха и до максимализъм в оценката си, обявявайки го за марксист. Смятам че това беше пропагандно клише на онова време, създадено и използвано с идеологически съображения, за да се издига максимално високо авторитета на управляващата партия в България.
- Откога 2 юни се чества като Ден на Ботев? Какво е отношението към него във времето? След Освобождението той е бил наречен „вагабонтин“, на жена му и майка му са отпуснати мизерни пенсии, с какво е бил той неудобен на оцелелите негови бивши съратници, дошли на власт в свободна България?
- Мисля, че негативна оценка за Христо Ботев е давана от страна на консервативни и политически мотивирани лидери на новите по-десни партии след Освобождението. Реално още през 80-те години Захари Стоянов полага сериозни усилия, за да представи обективно образа и заслугите на Ботев през периода на национално освободителните борби. Почти по същото време, нововъзникналото българско социалдемократическо движение също се ангажира плътно с делото и заслугите на Христо Ботев. Дори може да се каже, че за социалдемократите именно той е идолът, достоен да се сочи като велик герой от национално освободителното движение. Защото един Стефан Стамболов например, възглавява правителство, което управлява с не особено либерални методи, което се отразява върху политическия му имидж. Братът на Христо Ботев дава съществен принос за успеха на Съединението. Но като цяло истина е, че около образа на Ботев има по-голяма неразбория в следосвобожденското обществено мислене в сравнение с един Левски например.
- Какви са били противоречията между Ботев и Каравелов?
- До средата на 70-те години двамата са близки съратници. Раздялата им настъпва след удара, нанесен върху Вътрешната революционна организация от страна на османската власт, залавянето и обесването на Васил Левски. Тогава Любен Каравелов, без да отрича своето минало, се ориентира към целенасочена работа в областта на просветата и културата. Надеждата му, че българите могат да извоюват свободата си само със собствени сили, по пътя на въоръжената борба и революцията, търпи криза. Докато Христо Ботев остава твърд защитник на революционната кауза. За известен период той възглавява дори БРЦК и дава принос за разработването на плана за организирането на Старозагорското въстание от 1875 година. А резултатът е известен - Ботев загива в борбата за свобода, а Каравелов доживява Освобождението, без да дава принос за устройството на свободна България.
- Има ли място за героизъм и подвизи в днешно време?
- Категорично да! Нима това което прекрасната ни певица Дара постигна на Евровизията тази година, не беше един духовен подвиг? Нима големите успехи на нашите спортисти - волейболистите, щангистите, гимнастичките и прочие - не са също подвиг в мирно време? А за да стигнат до тези блестящи резултати, смелите хора са положили колосален труд, действали са с мисъл и решимост в своите инициативи. Поради това с пълно основание може и трябва да ги характеризираме като истински герои в мирно време. Защото на тези млади българи не им е мигнало дори окото, когато са се изправяли на арената, за да реализират своите възможности и да докажат, че българите могат. И затова трябва да бъдат уважавани от другите народи.
- Какво би написал Ботев, ако можеше да види политиците на днешна България?
- Със сигурност би ги подложил на жигосваща критика, с неповторимата сила на своята политическа публицистика. Защото и по неговото време, а и в наши дни, Ботев не би търпял крадливи политици, безотговорни хора, облечени във власт, чуждопоклонници и дори национални предатели. Няма как да е друго! Ако той е смазвал със своето слово чорбаджии, туркофили и висши духовници, въпреки че те са живяли в една нечовешка среда в границите на Османската империя, няма как поетът и революционерът Ботев да има друго отношение към български политически случайници в границите на тяхното свободно отечество. А тъй като самият Христо Ботев няма възможност да направи това лично днес, то дълг на хората от областта на българската наука и публицистиката е да действат по ботевски. Тоест - да продължат онази блестяща традиция на неговото цивилизовано мислене, писане и народостроене, което може да съдейства за появата на качествен елит начело на българите
- Какво ни завеща Ботев - силно да любим и мразим, доброму добро да правим, лошият - с ножа по главата?
- Христо Ботев е един вечен морален пример за нас българите! Неговото дело, неговата мисъл, неговата саможертва са толкова велики и неповторими, че докато ги има свободна България и българите, той ще си остане един от ненадминатите наши национални кумири. Защото в живота и делото му има всичко онова, което определя облика на великите личности от световна величина. И уникална любов към народ и отечество, и много силна омраза към всички онези, които ги ограбват или потискат. В този смисъл Ботев е нашият вечен пример за подражание. За нашето отношение и към добрите, и към онези които трябва да мразим заради последиците от тяхната днешна дейност в съдбата на народа.
Нашият гост
Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС. Роден е на 15 март 1950 г. в София. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 14 научни монографии и няколко исторически книги. Има публикувани и десетки научно-публицистични статии в българския печат. От 1995 г. е член на Македонския научен институт, а в периода 2008 до 2014 г. е и негов председател.
Интервю на Тодор Токин, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар