В моя, понапреднал вече житейски стаж съм се убедила, че колкото по-деликатен, съобразяващ се с околните и проявяващ внимание към лексиката си е човек, толкова повече се заостря вниманието и ловния инстинкт на публиката да го хване в издънка.
Сетих се за това си наблюдение покрай полетелите камъни срещу Проданов, който бил използвал образа с човек, който си гълта корема, за да изглежда добре на моментна снимка. И знаете ли, нищо, ама абсолютно нищо укоримо не намирам в това сравнение за бързи лайкове и обективната истина. Дори не мисля, че това е метафора, съвсем актуална релация е с настоящето ни на потребители на социалните мрежи. Това, че публиката направи връзка с Теменужка Петкова и нейните физически особености си е проблем на публиката и ограничения и асоциативен капацитет.
Със сигурност, както аз, така и всеки един от вас е отнасял от гадни по-гадни епитети, квалификации и сравнения, наричан е как ли не и бил обект на обсъждане, както за делата, така и за външния си вид. Ще ми възразите, че от трибуната не може. Ама нали можеше и даже се заливахте от смях, драги морализатори, когато слушахме простодушните шеги на предишните оратори, далеч не така абстрактни и уместни, според мен. Нали се оплаквате, че реториката на новите е жива колкото на чат бот и напомня речта на партийните другари от политбюро. И защото тук всичко е субективно, ще кажа, че със сигурност най-прискрипаните с корсетите на псевдоморала и клакьорското тесногръдие - те най-силно издишат жупел. Докато трае заветното "щрак". После пак отпускат тумбака и попържат като каруцари.
П.П.: Не познавам Проданов, не съм му адвокат и изобщо не ми е жал, че го накълва куцо, кьораво и сакато - във властта трябва да свиква човек да носи на хейт, на тънкообидчивист и спазване на норми, от Тартюфи обаче ми се гади, отдавна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар