Тези дни Урсула фон дер Лайен направи изказване, което моментално предизвика бурни реакции.
Според нея в европейските банки „лежат неизползвани“ над 10 трилиона евро спестявания на гражданите. Нейното предложение е тези пари да бъдат „впрегнати“ в икономиката чрез превръщането им "от пасивни депозити в активни инвестиции", насочени към зелената, дигиталната и индустриалната трансформация.
Защо изобщо се налага подобна инициатива?
Защото Европейският съюз изостава технологично и икономически спрямо САЩ и Китай, а за прехода към възобновяема енергия, дигитализация и отбрана са необходими стотици милиарди евро годишно. Държавните бюджети са претоварени с дългове и Брюксел трескаво търси откъде да дойдат тези пари. Затова предложението е частният капитал на гражданите (нашите банкови спестявания) да попълни недостига на инвестиции в европейската икономика.
Аз мисля, че комуникацията на Урсула фон дер Лайен беше на изключително ниско ниво, и като чета статии и коментари, мисля, че тази лоша комуникация реално уплаши хората:
Първо, с думите си тя даде ясен сигнал, че Брюксел иска да насочва личните спестявания на европейците към своите собствени приоритети. Познайте колко ще се изкефят половината европейци, че парите им ще отиват за финансиране на зелени сделки и идеологически политики, вместо за това, което те самите преценят.
Второ. В момента банковият депозит носи сигурност и гарантирана главница до 100 000 евро. Инвестициите на капиталовия пазар обаче вървят ръка за ръка с риск. Ако даден фонд, проект или компания фалира, възниква логичният въпрос кой поема пазарния риск, кой поема загубата, ако инвестиционните проекти се провалят или икономиката навлезе в криза. Има ли реален вариант, при който хората просто ще загубят спестяванията си? Аз поне не разбрах отговора от речта на фон дер Лайен.
Ако някой има по-ясна представа от мен как точно ще работи това на практика, моля, споделете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар