Ще ви разкажа една лична история. Когато бях малък дядо ми Тодор ми връчи една малка книжка, съдържаща стиховете на Ботев.
Започнахме да ги четем заедно и възпита в мен един малък радикал. Спрямо принципите на съвременното общество.
После ме заведе във Военния клуб, където още като невръстен келеш, започнах да рецитирам Ботев. Тогава бях единственото лапе на тая възраст, което се занимаваше с подобна дейност. Дразнеше ме когато рецитираха Ботев с патос. Повечето възрастни го правеха, защото така бяха научени.
Аз го рецитирах все едно съм част от рок банда - отривисто, ядно и радикално. Все пак поетът-революционер пише, че младостта му минува в тъги и неволи и призовава невръстните си братя да дирят черни му кърви в земята, да тръгнат по неговия обречен път.
Признавам си, че възпитан по Ботевски, когато години по-късно трябваше да чета Каравелов, се обърнах към нашите със: "Защо трябва да чета тая лиготия?" Не бях особено изненадан да разбера, че Ботев и Каравелов са имали различен поглед как трябва да протече революцията.
Сега донякъде разбирам Каравелов, макар и още да не му симпатизирам. Но разбирам също - защо Ботев умира първи във всяко едно общество. Защото Ботев и другите млади възрожденци са готови да пожертват всичко и всички в името на идеите си.
Но какво става с едно общество, в което вече няма Ботевци? Оживяват страхливците, предателите и неутралните. Радикално ли е да искаш свободата за народа си? На теория не, но средствата го правят такова. Ботев се оказва прав, че "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". В съзнанията на хора като него. Които често също не доживяват старини.
В нашето общество днес няма въоръжена борба. Радикалите се ликвидират по други начини. Днес радикално е да искаш нашето злато да не бъде изнасяно от България. Да имаш собствена валута, енергетика, да нямаш чужди военни бази. За мен не е обидно да бъда наречен радикал. Такива са били Ботев, Левски, Раковски, Бенковски, Каблешков, Александров и много други велики личности.
Днешните радикали сме остракирани от повечето работни места, нямаме достъп до големите медии, нито до каквато и да било форма на власт. Защото ги е страх от това, което ще направим. Дори да го направим учтиво и без насилие, пак ще бъдем радикали в техните очи, уши и заешки сърца.
Истинската промяна винаги е радикална. Изисква жертви, трудности и лишения. Изисква усилие, дисциплина и борба. Не се прави от 9 до 18 ч. Нито само по хубаво време. И понеже обществата не искат и няма да живеят по Ботевски, радикалите винаги ще бъдат преследвани, тормозени, а ако се наложи и убивани. Заради "лошия пример", който дават.
Вълците не се притесняват от овцата, колкото и силно да блее. Но избягват кучетата. Защото знаят, че там няма да мине без бой!
Няма коментари:
Публикуване на коментар