Когато Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., той заяви, че една от целите му е „денацификацията“ на страната. Кремъл и до днес използва този наратив като един от основните стълбове на военната си пропаганда.
Украйна и Западът реагираха, като категорично отхвърлиха това твърдение като цинична злоупотреба с историята на Холокоста. Политици, медии, академици и образователни институции побързаха да докажат, че аргументът на Путин е измамен и несъстоятелен.
Но в стремежа си да разобличат руската пропаганда западните елити създадоха собствен пропаганден мит: че в Украйна няма нацисти. Или, ако има, те са изолирани маргинали без каквото и да е влияние.
Тази фикция изискваше изпиране на репутацията на „Азов“ – подразделение, създадено през 2014 г. от неонацистката организация „Патриот на Украйна“ под ръководството на Андрей Билецки. „Азов“ стана известен със своята екстремистка идеология, нацистка символика и обвинения във военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани групата да получава американски оръжия, финансиране или обучение.
След пълномащабното руско нахлуване тази стигма изчезна почти за една нощ. Киев ребрандира „Азов“, като отдели най-радикалните елементи в ново формирование – Трета щурмова бригада. Западните медии също участваха в това преосмисляне и „избелване“ на образа. Термини като „дерадикализация“ и „деполитизация“ станаха част от масовия речник. Поставянето под съмнение на този наратив започна да се възприема като табу и да бъде заклеймявано като „руска пропаганда“. Резултатът е култура на съзнателно мълчание.
Неонацистките мрежи са дълбоко вкоренени в части от военната структура на Украйна. Присъствието им се вижда в подразделения като „Азов“, Трета щурмова бригада, Руския доброволчески корпус, „Братство“, Германския доброволчески корпус, „Карпатска Сич“ и други. Въпреки това западните партньори на Украйна продължават да въоръжават, финансират и обучават тези формирования без съществен обществен контрол или критичен анализ.
Още по-показателна е нормализацията на самата нацистка символика. Официални украински военни канали и водещи медии редовно публикуват снимки на войници със свастики, отличителни знаци на „Вафен-СС“ и нашивки, свързани с неонацистки групи като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се възприема като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното е, че някои украински военни подразделения са включили символи с нацистки произход в официалните си емблеми.
Крайната десница и военната култура на Украйна
Много от украинските военни подразделения, използващи нацистка символика, се ръководят от хора, формирани в средите на „Азов“ и крайнодесния кръг около него. Такъв е например Александър Кравцов – добре познатият командир на подразделението „Ведмеди“, което беше част от „Азов“.
Тялото му е покрито с нацистка символика, включително числото 1488 – препратка към лозунга на белите супремасисти „14 думи“, създаден от Дейвид Лейн, както и към кодирания поздрав „Хайл Хитлер“ („H“ е осмата буква в латинската азбука). На гърдите му е татуирано мотото на СС: „Моята чест е вярност“. Именно този лозунг той превръща в девиз на собственото си подразделение. Светкавиците на СС също стават част от официалната му емблема.
След завръщането си от руски плен подразделението на Кравцов беше включено в структурата на украинската армия – първо в 36-а бригада, а след това в 39-а бригада за брегова отбрана. Нищо обаче не се промени. Символите на СС и мотото останаха.
Много от командирите в Трета щурмова бригада също произлизат от „Азов“ и продължават да поддържат екстремистки възгледи. Не е изненадващо, че те открито възприемат съответната символика.
Подразделение от Трета щурмова бригада прие модифициран вариант на емблемата на бригадата СС „Дирлевангер“ – една от най-прославилите се с жестокостите си нацистки формации през Втората световна война. Променени бяха само детайли от символа – вместо две гранати бяха поставени три. През 2025 г. бригадата публично представи тази емблема на мемориална церемония в Киев. Скандал не последва.
„Азов“ също така нормализира използването на Черното слънце – символ, възникнал в култовия център на СС на Хайнрих Химлер в замъка Вевелсбург и днес използван от неонацисти и бели супремасисти по целия свят, включително от терориста, извършил нападението срещу джамиите в Крайстчърч през 2019 г., както и от извършителя на неотдавнашната стрелба в Ислямския център в Сан Диего.
След 2022 г. Черното слънце се разпространи бързо в украинската военна култура. То се появи в подразделения, свързани с „Азов“, като взвода „Десептикони“ и подразделението „Минохвъргачки“ към Трета щурмова бригада. Скоро символът се разпространи и извън открито идеологическите среди, превръщайки се в част от емблемите на 156-и батальон „Звага“ и Батальона за безпилотни системи на 110-а бригада „Марко Безручко“.
„Азов“ популяризира и друг символ, свързан с нацисткото наследство – „Волфсангел“, използван исторически от няколко дивизии на „Вафен-СС“. Ребрандиран като „Идея на нацията“, той се превърна в един от най-разпознаваемите символи на украинската военна култура по време на войната. Днес този знак се среща далеч извън средите на „Азов“. Новосъздаденият батальон „Нахтигал“, кръстен на батальона „Нахтигал“, формиран от германското военно разузнаване през 1941 г., също използва емблема, вдъхновена от „Волфсангел“.
Някои подразделения в украинската армия дори не крият възхищението си от военната култура на Третия райх. Например 422-ри полк за безпилотни системи нарича себе си „Луфтвафе“ и използва практически същия орел като военновъздушните сили на Хитлерова Германия.
Неговият командир Микола Колесник редовно се появява с този символ върху нашивки и облекло. Подразделението дори продава сувенири с нацисткия орел – суитшърти, чаши, тениски, шапки и ключодържатели – за набиране на средства за войната.
Не става дума само за естетика. Използването на нацистка символика в украинската армия не е просто естетически проблем. То има морални, политически, исторически и правни измерения.
На първо място, това представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенно реабилитиране на нацизма – пряко предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху паметта за Втората световна война.
В крайнодясната военна култура нацистката символика често се представя чрез романтизирани разкази за антисъветската борба. На практика това омаловажава жертвата на седемте милиона украинци, които се сражават срещу нацизма в редовете на Червената армия заедно със западните съюзници. За сравнение, около 300 000 украинци служат в различни военни формирования и полицейски части на страната на нацистка Германия.
Подобна символика осквернява и паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, убити по време на Холокоста, както и милиони славяни, военнопленници, роми, хора с психични заболявания, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината на расово изтребление и експлоатация.
На второ място, проблемът не е само исторически. Той е изцяло съвременен.
Всяка руна на СС, всяко Черно слънце или „Волфсангел“, демонстрирани от украински войници, предоставят на Кремъл нова пропагандна победа. На руските пропагандисти не им се налага да измислят въображаеми нацисти в Киев. Достатъчно е да посочат отличителните знаци, които открито се носят от някои от най-прославените украински военни части, включително формирования, представяни като елитни, каквато е Трета щурмова бригада.
На трето място, съществува и очевидно правно противоречие. Като използват открито нацистка символика, тези подразделения нарушават украинските закони за историческата памет от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичната употреба на неговите символи.
Законът определя подобни действия като обида към паметта на милионите жертви и предвижда наказание до пет години лишаване от свобода.
И все пак никой не е преследван от закона. Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като върховен главнокомандващ – са сключили политическа сделка с крайната десница.
От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи масово навлизат в сектора на сигурността и отбраната. В условията на тотална война и хроничен недостиг на личен състав този съюз се оказва политически удобен, а вероятно и неизбежен. Днес той все повече се институционализира.
Държавата разчита на радикализирани военни формирования за човешки ресурс и бойна ефективност. Крайната десница от своя страна получава легитимност, оръжия, влияние и институционална защита. Това, което първоначално възникна като военновременна необходимост, постепенно се превръща във взаимна зависимост.
Собствен компромис са направили и западните партньори на Украйна. Те също зависят от украинския човешки ресурс в стремежа си да отслабят Русия. Затова толерират присъствието на екстремисти в украинските въоръжени сили, докато тези екстремисти продължават да воюват.
Нещо повече – западните правителства и институции до голяма степен мълчат за идеологията и символите, които ги съпътстват, защото признаването им би означавало да се признае една неудобна истина: че проблемът с неонацизма в Украйна не е просто изобретение на Кремъл.
Марта Хавришко, Responsible Statecraft - e eдин от най-влиятелните американски тинк танкове. Официалните му спонсори са George Soros' Open Society Foundations, Charles Koch's Koch Foundation, the Ford Foundation, the Carnegie Corporation of New York, the Rockefeller Brothers Fund, Schumann Center for Media and Democracy.
Превод: "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар