Доган не просто хвърли бомбата, че държавното ръководство на Република Турция е в тясно взаимодействие с ДПС и с досегашния му официален лидер Лютви Местан, с когото съвместно реализират тайни и явни стратегически планове, засягащи пряко националните интереси на България.
Изявлението на Ахмед Доган в навечерието на християнската Коледа и последвалите действия по отстраняването на Местан, както и укриването на последния в Турското посолство, доказаха нагледно на българската „рая“, че реалното правителство на България е това, което заседава в Сараите на Доган и в централата на ДПС, а Борисов и Плевнелиев отдавна са разжалвани от васали на империята в обикновени безгласни марионетки.
Шести ден официалната „власт“ куриозно мълчи и се крие с подвита опашка, все едно нищо не се е случило. Декоративно-протоколните й функции се простират до поредния футболен мач на Борисов с „Бистришките тигри“ в новините по БНТ и до поредната изява на Плевнелиев като рекламно лице, усмихващо се радостно от балкона на поредния благотворителен коледен концерт.
Положението е не просто жалко и тревожно, то е смразяващо унизително и дори плашещо.
Събитията от последните дни доказаха недвусмислено няколко безспорни факта.
1. Ахмед Доган е единственият български политик, който в момента е в състояние да говори на политически език, и то на адекватен политически език, за случващото се в България и по света и за българска позиция, ръководена от идеята за защита на националните интереси – независимо от истинските му подбуди, които са обект на друг анализ.
2. Формалната изпълнителна власт начело с Борисов е напълно неадекватна и е в невъзможност да води каквато и да е държавна политика, като ролята й е сведена до представителни функции, позволяващи присвояване на еврофондове в замяна на пълно покорство и послушание спрямо ЕС и САЩ, както и спрямо амбициите на техния стратегически партньор – неоосманистка Турция.
3. Оповестената вчера в медиите информация за телефонен разговор между Борисов и Давутоглу, в който българският премиер е бил изнудван да подкрепи Местан срещу Доган, доказва пряка връзка между ръководството на ДПС и ислямисткото правителството на Ердоган, като осветява обезпокоителни политически зависимости на изпълнителната ни власт и недопустима намеса от страна на Турция във вътрешните работи на Република България.
4. Признанието на Местан, че е търсил защита в Турското посолство за своята персонална сигурност (тоест за живота си), изкарва на светло секретното сътрудничество на ДПС с посолството на чужда държава, което или е проспано от ДАНС и българското разузнаване, или е знак за спуснат чадър над тези комуникации от страна на българските спецслужби.
5. Присъствието на турския посланик Сюлейман Гьокче рамо до рамо с Лютви Местан на честванията в Момчилград е пряка дипломатическа демонстрация за подкрепата на Турция към сваления лидер на ДПС и за моделирането на политическите процеси в Българияна от страна на южната ни съседка.
6. Информациите, че депутати и активисти на ДПС са били принуждавани да заемат страната на Местан със заплахи за недопускането им да пребивават повече на турска територия, говорят за директен контрол на турските власти върху обществения живот в България.
7. Изказването на Доган, че групировката около Местан работи против националните интереси на Република България, не беше отразена по никакъв начин от правителството, президентството, ДАНС и прокуратурата, което потвърждава липсата на всякакъв интерес от страна на държавните институции към случващото се в поверената им държава.
8. Рекламирането и презентирането в България с държавни и академични почести на книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, както и оставащите неизвестни около посещението на турския премиер в България, повдигат въпроса съществува ли въобще самостоятелна държавна политика от страна на България в отношенията й с Република Турция.
9. Официалните казионни медии, обслужващи властта, разглеждат проблема Доган-Местан като вътрешнопартиен и не повдигат крещящия въпрос за реалната опасност пред националната ни сигурност. Това доказва не просто пълното безхаберие на българските власти, но поражда съмнения за информирано бездействие от тяхна страна спрямо заплахата за националните ни интереси, част от които е териториалната цялост на България.
И накрая – най-важният извод.
10. Евроатлантическото покорство на България, освен всичко друго, е достигнало фазата на безусловна капитулация и дезертиране от защитата на държавния ни суверенитет и безгласно съобразяване с интересите на геостратегическия парньор на НАТО, ЕС и САЩ – Турция. Тъжната и горчива истина е, че в България политическият елит е морално деградирал в ужасяващи и непознати досега мащаби и е напълно негоден да управлява и да взима отговорни държавнически решения, нито е склонен да рискува своя властови комфорт в името на съществуването ни като относително самостоятелен държавен субект. В сложната и динамична геополитическа ситуация е много вероятно в нашата страна да се подготвя изкуствен етнически конфликт, поставящ в огромен риск съдбата на нашата топяща се с часове нация, както и териториалната цялост на България. Едва ли е случайно и „подгряването“ на обстановката с излъчения по телевизия „Ал Джазира“ филм „България, моя земя“ на турската режисьорка Йелда Багджи. Филм, отразяващ тенденциозно и манипулативно историческата действителност, за което нито една българска държавна институция не реагира поне от кумова срама, въпреки бурното обществено недоволство от тази нагла провокация.
Мълчанието и пълното неглижиране на скандала Доган-Местан от страна на държавните институции доказват тяхната зависимост от хегемоните на съвременния свят и закърнелите им способности за разумно осмисляне и артикулиране на важни събития, както и невъзможността им за адекватно геополитическо поведение и отстояване на националното ни достойнство.
Пренебрежимо малката будна част от българския народ и неговият маргинализиран интелектуален елит за пореден път са сами в един съдбоносен момент от новата ни история. Липсата на политическа алтернатива действа демотивиращо на общността и разкъсва и без това хлабавите връзки и взаимодействия в енергийните потоци на националното тяло.
България е на прага на предизвестени предсрочни парламентарни избори, които ще изхвърлят РБ и малките партии от управлението и ще имат за цел да легитимират новото статукво на ГЕРБ и ДПС, планирано и одобрено от евроатлантическите господари. Излизането на светло на Доган внася единствената „малка“ корекция и въпросителна в тези планове – чие ще е това ДПС, което ще излезе от задкулисието във властта?
Точно затова Борисов мълчи и изчаква, за да види съдбата, която са му приготвили, докато рита с „Бистришките тигри“.
За съжаление, към неговата лична политическа съдба е вързана на каишка и съдбата на България.
Христина Христова, Memoriabg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар