Изпълнителят на главната роля и режисьорът на филма “Мостът на шпионите” работят заедно за четвърти път след “Спасяването на редник Райън”, “Хвани ме, ако можеш” и “Терминалът”. Приятели от дълги години, Том Ханкс и Стивън Спилбърг разкриват някои тайни за успеха си в киното.
- Как се зароди у вас тази страст към шпионските филми?
Стивън Спилбърг: От най-ранна възраст съм пристрастен към тях. Предпочитам шпионските филми с комичен оттенък, като “Нашият човек Флинт” (на Даниъл Ман с Джеймс Кобърн, 1966 г.), първите филми за Джеймс Бонд, разбира се, но също така и сериозните филми, от типа на The Ipcress File (Сидни Фюри, 1965 г.) или The Quiller Memorandum. Без да забравям любимия ми, “Шпионинът, който дойде от студа” (The Spy Who Came in from the Cold). Израснах с това. В “Мостът на шпионите” идеята беше да използваме този жанр като канава и основен фон, за да покажем как един честен, принципен адвокат, поставен изведнъж извън зоната си на комфорт в Берлин, успява да остане верен на убежденията си, каквато и да е цената.
Том Ханкс: Стивън обича да прави филми по теми за които никой не говори. Запалих се по историята, но не знаех за какво се разказва в “Мостът на шпионите”. Спомням си, че преди да започнем снимките на “Спасяването на редник Райън”, Стивън ме покани у тях и в кабинета си, за да гледам куп забравени стари филми и неизлъчвани документални филми. Сценарият не беше завършен. Нито един от плановете и епизодите не беше затворен предварително. Отношенията ми с останалите актьори, пред и зад камерата, бяха много дълбоки и сплотени и той се стремеше да улови именно това, отделните задушевни моменти, вместо да се задоволи да пресъздава по банален начин едни толкова митични събития. Това изисква голяма доза постоянство от негова страна и е нещо, на което аз се възхищавам.
- Това е четвъртото ви сътрудничество: не се ли уморихте да работите заедно?
Стивън Спилбърг: Можеше да е петият път, защото първоначално аз трябваше да режисирам “Голям” (1988 г.), чийто сценарий написа сестра ми Ан. Това беше първият й филм. Тогава се отказах, защото не исках да я засенчвам. Така че се надявам да стигнем с Том до цифрата седем, осем и дори десет!
Том Ханкс: Донякъде се чувствам като чиновник в служба на киното и като такъв съм очарован, че Босът, както аз наричам Стивън, ми се обажда от време на време, за да снимам с него. Защото ние правим филми по едни и същи причини, с един и същ стремеж към автентичност и точност по темите, които засягаме.
- Какво ви накара да снимате отново с Том Ханкс?
- Като начало, смятам, че той е един от най-големите актьори в света в момента, което за мен е истинска благословия. Освен това се познаваме добре от дълго време. Ние бяхме приятели, преди да станем колеги и да снимаме първия си общ филм, “Спасяването на редник Райън”. След това направихме “Хвани ме, ако можеш” и “Терминалът” и копродуцирахме два телевизионни сериала, “Братя по оръжие” и “Пасифик”. Между нас наистина има близост. За да бъда честен, той е кръстник на едно от децата ми.
- Случвало ли ви се е все пак да имате разногласия?
Том Ханкс: Няма да казвам, че не се е случвало! (Смях.) Но преди всичко, моята работа е да дам на Стивън онова, което той иска. Случва ми се да имам различна идея от неговата и тъй като той е отворен човек, винаги ме изслушва. Опитваме се да решим разногласията си предварително. След като прочетох сценария на “Мостът на шпионите”, му се обадих, за да му кажа, че има няколко фактологични исторически грешки, и му направих някои предложения, за да ги оправя. Знаейки, разбира се, че това не е документален филм, а развлекателен филм за широката публика.
С всеки филм и повече от веднъж ми се е случвало да препрочета някоя сцена, която трябва да снимаме на следващия ден, и да оградя с молив пасаж от моя текст, който ми се струва неправдоподобен или с толкова очевидна глупост, че съм длъжен да предупредя Стивън. В този случай му казвам, че може да ме изгони, но е изключено да изрека тези думи! Много често се оказва, че той също го е забелязал. Това говори много не само за неговото доверие и за онова, което аз мога да дам с присъствието си, но също така и за инстинктивната плавност в неговия подход при правенето на филми. Не искам нищо повече от това да мога да продължа да снимам с него.
- Това доверие ли е основата на успешното сътрудничество?
Стивън Спилбърг: Да. Най-голямото ни опасение в началото бе дали ще можем да останем приятели, след като сме работили заедно. За щастие, оказа се, че можем. И най-често ние сме на една и съща вълна, без да имаме нужда от период на напасване, а това е лукс, който не всеки режисьор може да си позволи.
Том Ханкс и Стивън Спилбърг
"Фигаро", Превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар