Лято

Лято

5 декември 2015 г.

Журналистика – втора употреба

Оказа се, чудесна възможност за шайката, наричаща себе си „управляващи” - журналистиката да е фригидна
 
Сензационно явление! Шок до шока! Бомбастично! Имаме новина – нямаме вече журналистика, защото...

Новата българска журналистика не е нито нова, нито много българска, нито е журналистика...

Ставаме свидетели на удивителна „пестеливост” в родните медии, която ражда продукта – журналистика, ама втора употреба. Претоплената вчерашна вечеря. С крадено олио и брашно.

А журналистиката трябваше да е авторска работа, новаторска, смела срещу статуквото. Ей такива неща...

Ама не.

Тя, Журналистиката, тия дни е по-скоро на принципа – оттук-оттам. Оттук чопнем нещо, оттам повторим друго вече правено и ето ти – ново предаване на стар глас...

Вземете за пример „новия проект на ТВ 7” от автора на ЖЕГА. Само му вижте т.нар, „шапка”, тоест, началото на предаването, с име „Революция”. Едно към едно е откраднато от „Предаването на Карбовски”. Ама едно към едно. Чак жал да ти стане как пък тия хора нямат малко бюджет поне опаковката на предаването си сами да си направят... Да не говорим, че освен шапката, „Революция” се изписва в същата стилистика, както бяха предаванията на Карбовски. И ще се излъчва от 16:00 часа – в  същия часови пояс, в който беше неговото предаване... Плюс, че първата тема от въпросната „Революция” е пре-стара тема и стар герой на Карбовски – серийният убиец Момата. Гледали сте го преди години още...

Но да не се вторачваме в  ТВ 7 и Любомир Огнянов от „ЖЕГА”.

Проблемът е, че - ако едни хора са така окаяни и бедни, та нямат дори бюджет да си направят авторска опаковка на предаването, как ще си направят авторската журналистика вътре в него?...

Краде се на поразия из медиите. Прави се едно и също. Никой не измисля нищо ново.

От страх или от бездарие – но винаги с лош резултат. Липсва журналистика, бе. Няма, не се работи...

Каквото са направили Карбовски, Кеворкян, Гарелов...Това е.

Често се чудя, кои ще бъдат следващите „големи”? Пионерите на новото поколение...

Понеже такива сега почти няма, а съдбата на известните ни дотук – я знаем. Запушвани са с медийна и гилдийна самота. Наказвани са за това, че са смели. Че са бръкнали, където „не трябва” и по телевизора са ви показали калта наоколо. И виновниците за тая кал, че даже и им задават въпроси...

Ама тия дни, ако гледате телевизия, ще забележите, че само учтивостите останаха. Учтивите позитивни лели, които правят сексуални услуги пред очите ви, без дори да се събличат.

Трябва да се признае този смущаващ факт за журналистиката – втора употреба. Феноменът – лелкизация на ефира.

Масово, по уж публицистичните студиа, на креслата на водещите са заседнали позастаряващи лели без амбиции за деца, но за сметка на това - съгласни на всичко, за да си седят все там, на топло и светло. Пък нека политиците никой да не ги натиска и да не бъдат притеснявани с неудобни въпроси...

Прави впечатление още, че преди, когато публицистиката беше в ръцете на частни продуценти като Евтим Милошев, „Телеман” и прочие, имаше повече независимост.

Сега, когато същата тази публицистика е в ръцете на журналистчета на щат... по телевизиите, настана голямо спокойствие. За властимащите.

Оказа се, чудесна възможност за шайката, наричаща себе си „управляващи” - журналистиката да е фригидна. С вехт макияж. Която носи чужди дрехи. И се усмихва тъжно насреща им. В тишина.

Помислете.

На властта й харесва тази журналистика-леля. Готова на всичко, но не й да скача на политиците, да ги попита онова, което е човешки най-логично да бъдат питани...

Стана така, че властта унищожава с размах цял жанр, докато нежно се навежда пред Камерън, и тихичко ни спестява какво става наоколо...

Изненадаха ни, като първи сняг столицата... като подмениха сериозната журналистика със сериозни лели или сериозни крадци – на идеи и похвати.

А то е от ясно по-ясно – със спорни имена, рейтинг не се прави.

А още по-малко се прави полезна журналистика.

Айде, честит ви кентъки фрай поличикън...


Ева Истаткова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар