Интервю на "Дневник" с политолога Евгений Дайнов
- С какво ще запомните българската 2015 г.?
- С това, че ГЕРБ върнаха часовника назад към 2011-та: същото обслужване на поименно известни олигарси (милиард – за Пеевски, половин – за Валентин Златев); разпределяне на порциите; трескаво събиране на пари; въртеливи движения във външната политика. Предстои и спасение на куха банка (т.е. повторение на 2014-та).
Този път има и нещо ново: затъване в дългове и полу-потайното въвеждане на нови данъци. Ново е и разслояване на посланията. На образованото малцинство ГЕРБ показва средни пръсти по темата "реформи"; към мнозинството демонстрира високомерно презрение по темата "ракия, сланина и винетки". Очевидно ГЕРБ възнамерява да властва, без да се опира нито върху малцинството, нито – върху мнозинството, а върху нарастващо раздаване на пари, взети назаем от бъдещето, на всички с претенции за нещо.
По отношение на харченето на бъдещи пари ГЕРБ върна часовника до 1995 година. И тогава, както и днес, управляващите (правителството на Виденов) тръбяха за "стабилност", за която плащаха с кухи хартийки. Помним, какво стана накрая.
- Изводите, които направихте след местните избори, вдъхват надежди или опасения за пътя на страната? Защо?
- Надежди. Видимо отслабна убедеността в мощта на ДПС, а ГЕРБ загуби мнозинствата в общинските съвети. Властта вече не е събрана само на едно място, което винаги е добра новина (ако човек вярва в демокрацията, разбира се).
ДПС влезе в криза на самочувствие, а ГЕРБ – в перчене, за да покажат, че не са отслабени. Крайният резултат ще е същият, като миналия път. Реформаторите все повече събират, макар колебливо, гласовете на европейски настроените хора. Зелените пробиха в малките места, застрашени от драстични нарушения на околната среда. В София и други големи градове съвършено нормални, загрижени за общото благо хора станаха общински съветници. БСП умира и отваря пространство за модерна лява сила. Ксенофобите не реализираха добри резултати.
Най-смешни, разбира се, бяха ГЕРБ. Тъй като централният им мозък е закърнял орган, те действат на основата на емоции и заклинания. Такова заклинание беше светлосинята карта на България, която вождовете на ГЕРБ размахваха пред камерите. Такава карта, само че червена, размахваше БСП след местните избори от 1995 година. Така, без да разберат, какво точно правят, ГЕРБ отново повториха 1995 година, този път – на символно равнище. Сами си направиха лоша магия, защото година след червената карта икономиката на България рухна.
- Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?
- Правеше се на променен. Същият си е, обаче, дори – по зле. Вулгарната лексика, която бълва, засенчи дори сценката с пържолките за кучетата от миналия път. Само "трите папи" и "двете каки" заслужават цял рафт от златни скунксове. Има обаче признаци, че може бързо да се дегероизира в очите на онези, които смятат себе си за "народа". В село Миндя все по-малко хора го мислят за велик, а все повече – за увреден, особено след монолога за ракията и сланината (точно преди "свинските" празници!).
Отвъд просташката реторика стои по-важният факт, че Борисов продължава да си представя управлението на държавата като поредица от лични договорки с различни тартори – политически и мафиотски, относно размера на "порциите", които той раздава от парите на публиката. Забележете безболезнено дадения на Пеевки и Златев милиард насред протеста на съдиите за възстановяване на справедливостта.
Властта на Борисов обаче е доста по-слаба, отколкото беше миналия път. Няма вълна на народна възхита; напротив, различните видове напрежения в обществото постепенно се събират в единен фронт срещу него. Освен това той беше детински изигран от главния прокурор Цацаров покрай драмата с промяната в Конституцията – така, щото в крайна сметка Цацаров увеличи властта си, за сметка на Борисов.
В света, съставен от безмилостни хищници, в който живее Борисов, това е сигнал за негова слабост – кръв във водата. Любопитно ще бъде да се наблюдава, кой хищник кога и как ще му скочи, за да провери, доколко отслабен е той.
- Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?
- На наглата лъжа, че ще се прави реформа точно от ГЕРБ – стожер и пазител на криминалното статукво и непресъхващ извор на чалгизацията на политиката. На наглото събиране на 204 депутати мнозинство, заставащи зад мафията и размахващи средни пръсти по посока на гражданите.
На безмилостното плячкосване на публичните ресурси, вкл. – редовите граждани. На функционирането на властта като изпълнителен комитет на мафията.
- Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?
- Де факто РБ вече не съществува, след като колаборационистите в него се залепиха за Бойко Борисов след скандалното гласуване на поправките в Конституцията. На следващите избори онези части от РБ, които не са погълнати от чревния тракт на Борисов (който ги храносмила в момента), ще се явят в различна конфигурация.
- Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?
- БСП умира, без това да й прави впечатление. Догодина ще бъде изненадана от две явления:
а) различните нейни лидери ще започнат да я цепят на различни партийки;
б) в лявото пространство ще се появяват нови политически проекти.
ДПС е приклещена между: недобри изборни резултати, каращи партията да изглежда отслабена; вътрешни боричкания, характерни за партиите, намиращи се в криза на бъдеще; напрежението между Турция и Русия.
Патриотичният фронт и АБВ се борят за приятелството на Борисов. АБВ засега печели по точки. Защото се опитва да се позиционира като някакъв нов двигател на някакви реформи – т.е. като главния говорител на онази подмяна, при която реформатори се оказват Борисов, Местан и Първанов, а антиреформатори – Радан Кънев, Лозан Панов и подобни. Ако АБВ успее да проведе тази операция успешно, мястото до Борисов като "постоянно присъствие" е гарантирано. В името на стабилността и приемствеността, разбира се.
Бившите Барековци са просто на пазара – кой колкото даде.
"Атака" ще се усилва, тъй като Русия отново засилва натиска върху България и "Атака" ще е необходима като съюзник в този натиск.
- Ще има ли скоро още промени в кабинета?
- Едва ли. Интересът на Бойко Борисов е да убеди всички, че нещата са си съвсем наред и няма нужда от смени, след като единственият неуравновесен младеж в кабинета, Христо Иванов, сам напусна. Ако започнат още смени, значи Борисов не е успял да удържи необходимите му баланси и идат избори.
- Възможна ли е реформа в съдебната система?
- Не и с ГЕРБ, които са ударната бригада на задкулисието и основен крепител на модела #КОЙ..
- След "Яневагейт" трябва да очакваме...
- Контраатака на задкулисието срещу обществото. Тя вече започна – на ниво идеология (подмяна на думите – Местан реформатор, а Кънев – не); на ниво политика (спиране на реформите); както и на улично ниво (мафията/правителството изкара на улицата контрапротест от ученици срещу Лозан Панов). В края на тази контраатака ще настъпи гигантско и напълно нескривано плячкосване на всички ресурси на населението. Което ще го вдигне на протест и – избори.
- Кой беше скандалът на годината?
- Бойко Борисов, който е скандалът на десетилетието дори.
- Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?
- Стана нещо като бивша съветска република с европейски претенции.
- Има ли България ясни приоритети във външната политика ?
- България има; Бойко Борисов – не.
- Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?
- Създава се исторически съюз – от крайно путинско ляво, през криминалните кръгове в ГЕРБ, медиите на Пеевски, та до "новите консерватори". Този съюз има за цел да ни убеди, че демокрацията е изчерпана; и че е време Източна Европа да се върне в авторитарните времена отпреди Втората световна война – на Пилсудски, Хорти, Антонеску. Днешните ориентири: Орбан, Борисов (отдясно), Путин (отляво). Темата "свобода или сигурност" е част от пропагандата на този съюз.
Противниците на демокрацията и свободата най-сетне се събират в една "ляво-дясна" орда орки – на привържениците на онзи модел на общество, който Роналд Рейгън нарича "мравуняк". Тази орда орки има за цел да атакува – и отляво, и отдясно, и от медиите – онези, които вярват, че хората са равни, свободни и нямат господари, но затова пък имат права.
Добрата новина е, че веднъж събрана, ляво-дясната орда е лесно видима и лесно победима. Лошата новина е, че вятърът известно време ще духа в платната на орките, особено след като Борисов успя да напипа дума, по-благозвучна от "сигурност" – "стабилност".
Евгений Дайнов
Няма коментари:
Публикуване на коментар