На 18 години да получиш първото си БМВ и първото си 4x4.
И само малко след това да получиш първия си адвокат по наказателно право, защото си влязъл в насрещното и си претрепал някого. А някога бяха тъмни и предсказуеми времена, когато след 18 започваше голямото очакване да получиш единствено повиквателна и всичко останало се налагаше да почака.
Така беше някога, когато в оскъдица и дефицит се раждаха и отглеждаха бъдещите консуматорски поколения. Днес те вече са пораснали и дойде техният ред да гледат деца и внуци. Дават им вносни имена като Крис-Антъни, за да изпъква корекомското още при представянето. А после им дават ключовете за своя неизживян „Кореком” – ние живяхме лошо, нека поне децата си отживеят.
Нека всекидневието им бъде нашата корекомска мечта, пък майната му в какво се превръщат мечтите – дори след тях да остава смляно човешко месо.
Дума не можеш да им кажеш на реализираните мечтатели, защото те ще ти кажат сто. Ще ти разкажат играта по правилата на новия житейски маркетинг к'ъв си ти бе, келеш, че да ми казваш каква кола да купя на сина си. Много ясно, че не съм му я купил, за да трепе с нея, а за да бъде човек – щото к'ъв човек ще бъде, ако няма джип. Като не можеш да купиш на своя, mrete Mar6i от завист.
И проклятието застига мършите, в истинска мърша ги превръща. Измират истински Mar6ite – по-малко от завист и много повече в името на личната свобода да бъдеш консуматор. Която никой няма право да ти я отнеме, дори няма право да се съмнява в нея. Понеже най-свещеното човешко право е да ядеш, да пиеш и да се возиш на каквото имаш пари.
И не става въпрос за самоцелни килограми ядене, литри пиене и тонове ламарина - говорим за това да живееш нормално и в нормален „Кореком”. Просто Нормалното вече е друго – Нормалното е да не се лишаваш от нищо, дори и нелишаването да си е чисто насиране от всевъзможно преяждане. Но и да се насереш, никой дума не може да ти каже – ще го купиш и ще го продадеш този келеш, защото можеш да си го позволиш. А който го може, той е житейски правият.
На корекомските поколения никой не може да им казва кое е правилно, кое е полезно и кое е вредно. Абсолютно никой, защото в тяхната харта на човешките права на първо място е правото да консумираш до физическо подуване и до обществено полудяване. Свещено е това право, както свещена може да бъде само свободата – всъщност именно това е нашата мършава свобода, която Mar6ite не разбират. Свободни сме да ядем, да пием и да купуваме на децата колкото си пожелаем коне – и това ли искате да ни вземете, Mar6i ниедни.
По принцип не ядем сланина, но отсега нататък започваме - имаме право да ядем каквото си искаме, разбирате ли. И никой, бил той и цар, не може да определя съдържанието в коремите ни, та нали си плащаме. Плащаме си сланината, данъците, осигуровките и как така ще ни се бъркат в холестерола. Това да не ти е едно време, ние за тази свобода кръв сме проливали – кръвта на цяла една народна република проляхме, за да живеем в денонощен „Кореком”. Най-вероятно точно този консуматорски бяс ще ни затрие, но въпреки това за нищо не се връщаме в онези тъмни времена.
Скотски времена бяха тогава и затова хората се плодяха като животни. Деца им се раждаха често, а те събираха цялото село да го напият. Днес на село на никого вече не му се раждат деца.
Изчислете го в деца - колко могат да се отгледат с парите за нов „Мерцедес” на село. Но на кого обаче са му притрябвали толкова много деца в селото. По-добре празно село без деца. Най-много едно дете, но с личен джип, отколкото пет и да ги тъпчеш в автобус „Чавдар” като в онези скапани времена.
По-скоро ще умрем, отколкото да се върнем в тях. Нека те останат завинаги в миналото, а ние завинаги да заживеем в черния петък.
Нека пазаруваме ненужни неща, вместо да купуваме само най-нужното, и то немного редовно. И нека някакви си Mar6i да не ни пречат да изживеем неизживяното си корекомско детство, да не ни се пречкат да живеем нормално и според собствената си нормалност.
Mrete Mar6i, животът няма нужда от вас, защото вие не откривате смисъла от него. И така ще научите децата си да бъдат същите провали на житейския маркетинг.
Какво ще им дадете на тях, щото ние на нашите вече сме им дали ключовете за ново БМВ. На вас джобът позволява ли ви това, което на нас ни го позволява акълът. Ако искате, да си ги премерим - иначе знаете какво да правите.
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар