Зима

Зима
Пролет

25 януари 2016 г.

78 години от рождението на Владимир Висоцки (видео)

Творчеството на Владимир Висоцки не е подвластно на времето, и това потвърждава всеки негов рожден ден...

Той е роден в Москва на 25 януари 1938 г. Според собственото му свидетелство от песента „Балада за детството” това се е случило в къща на улица „Первая мещанская”.

След евакуация на Урал и след пребиваване – заедно с баща му – в Германия, Висоцки заживява на Голяма каретна улица. Помните ли песента: „Где твои 17 лет? На Большом каретном...” Там Владимир Семьонович изпял първите си песни пред приятели. Той не веднага усетил, че желае да стане актьор.

След средното училище влиза в московския инженерно-строителен институт, но учил там само 6 месеца. После се запознал с Булат Окуджава, когото наричал свой учител. Тази среща го насочила към актьорското майсторство и сцената.

В края на 60-те Володя постъпва в театъра на Таганка, който става „неговият театър” според собствените му признания. Срещата с изключителния режисьор Юрий Любимов става крайъгълен камък в съдбата му.

Дълги години „Таганка” причинява силно главоболие на кремълските идеолози. Те не можели да преглътнат свободомислието в творчеството на трупата и страхотната й популярност под ръководството на Любимов. Смелият й поглед спрямо съветската действителност ги държал на нокти. Висоцки сравнявал театъра „Таганка” с пиратски корсар, с романтичен морски разбойник, който не се дава на отчаянието, на несгодите, на преследвачите. /”Прав был капитан. Еще не вечер”/

Властите започват да гледат под вежди самия Висоцки заради дръзкото му, предизвикателно перо, заради стремителните песни, излизащи от строя на съветското идолопоклонничество, заради дрезгавия, нестандартен глас, наподобяващ вопъл, вик или ироничен присмех през сълзи. Той изобщо не се връзвал със захаросаните тембри на официозните естрадни кумири.
 

Владимир става истинска звезда на руския ънъдрграунд и самиздат. Записите и стиховете му се предават от ръка на ръка.

Едва в края на 70-те излизат официално на плочи няколко от най-популярните му песни. Страхотно нашумяват стиховете му с военна и лагерна тематика, придружени от собствените му акомпанименти и дрезгави мелодии в стила на т.нар. "блатные" песни. Това е стилът на поставените извън закона – заради прегрешения спрямо идеологията и партийно-държавната дисциплина.

Скоро след нашумяването на Висоцки в театъра започват и киноангажиментите му. Най-известната му и любима филмова роля става Жеглов в телевизионния сериал "Мястото на срещата да не се променя".

Френската актриса Марина Влади влиза в живота му през 1967 г. Висоцки се влюбил в нея докато гледал филма „Вълшебницата”. След няколко години се женят. И за двамата това бил трети брак. Марина Влади остава с него 12 години след невероятни емоционални върхове и падения, поетични вдъхновения и посвещения.

Висоцки е автор на повече от 600 песни и стихотворения, изиграл е повече от 40 роли на сцената и в киното, пропътувал е с концертите си цяла Русия и половината свят.

В последните си години Володя все по-често се обръща към темата за смъртта. Той се отнасял философски към прискърбната тематика. Не можел да се справи със зависимостта си от алкохола, със самоубийствения си темперамент, с чувствителността си и с непоносимостта си към посредствеността.

Той умира едва 42 годишен, на върха на всенародната си популярност.
Сбогуването с Висоцки е отбелязано в книгата на рекордите Гинес като най-мащабното в света.

На погребението му един от отговорните работници на ЦК на комсомола удивено попитал: „Защо се е събрал толкова много народ?!” Един знаменит телевизионер от онова време му отговорил: „Разбирате ли каква е работата? Тези хора слушат Висоцки, а не вас, извинете ме”.

Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
 

Владимир Висоцки
 

Превод от руски: Румен Леонидов,  frognews.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар