Есен

Есен

25 януари 2016 г.

Политически кърлежи

Още в началото на 2016 година българските граждани сме ощастливени от новината за съвсем скорошното раждане на нов десен проект. 

 
Сигурно някои от вас си мислят, че и сега в България има прекалено много партии, партийки, както и всевъзможни други правителствени и неправителствени организации, които се кълнат денонощно в своята дясност. 

Сигурно си казвате, че е странно в най-бедната държава в Евросъюза, в държавата, където неравенството постоянно се увеличава, да продължават да се раждат партийни образувания с десни етикети. 

Сигурно ви се иска освен десни формации, в България да се появяват и нормални политически структури. 

E, всички вие, които си мислите, че у нас и муха да се опиташ да убиеш, ще уцелиш някоя дясна партия, сте в голяма грешка. Защото това, дето сте го мислили за дясно, всъщност не било такова. А истинското дясно тепърва сме щели да го видим. Тепърва ще има да му се наслаждаваме. На него и на основния му сътворител г-н Радан Кънев.

Да, любимецът на бабите костовистки с боядисаните в синьо коси отсече, че Реформаторският блок вече се бил изчерпал, провалил се бил и че оттук-насетне лично той щял да гради новата десница. Всички отдавна сме забелязали какъв голям любител е г-н Радан на патетиката и на сценичния фалш в най-пошлата му разновидност. Само че дори и в преиграването трябва да има някаква мярка. А при новия десен водач тя май напълно липсва. Както липсва и най-нормалната човешка логика. 


Как е възможно да твърдиш, че Реформаторският блок се бил изчерпал и провалил и в същото време да продължаваш да си част от него? При това не просто си някаква слабозабележима част, а си съпредседател на парламентарната му група. 

Как е възможно да обвиняваш приятелите си от РБ, че се били сдушили с  Борисов, след като повече от година именно ти си бил сред най-верните му пажове? 

Как е възможно да твърдиш, че си в опозиция, а в същото време да имаш министър в кабинета, да имаш друг съпартиец за шеф на основен държавен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране, както и съпартийци, разхвърляни по всички други нива на властовата йерархия? Да продължаваш да пребиваваш в подобно състояние, означава само две неща – или си тотален шизофреник или си класически лицемер. Аз все пак мисля, че става дума за второто. 

Идеята на г-н Радан и на неговите хора е хем да се правят на опозиция, за да не ги застигне справедливият народен гняв срещу това управление, хем да използват до последно всички блага, които присъствието във властта дава. Страшно хитро наистина. Ама толкова хитро, че никой няма да го забележи. Браво! 

ДСБ политиците неслучайно минават за най-умните хора в България. Нещо като Айнщайновците на българската политика.

Да се върнем на десния проект, който всички очакваме с разтуптени сърца. Не знам в какво ще се изразява неговата новост, но съм сигурен, че там ще видите същите лица и структури, които от години наред ни досаждат с „авангардните“ си десни идеи. Въпросните лица и структури са всичко друго, освен свежи, те са в най-добрия случай втора преснота. 


Около г-н Радан със сигурност ще се подредят няколко NGO-та с ортодоксална евроатлантическа насоченост, няколко грантови анализатори, наричани за благозвучие либерали и двама-трима професионални русофоби. Тази чудна дружинка ще получи стопроцентовата подкрепа на „Америка за България“ и на финансираните от тази фондация медии. 

Съвсем естествено ще бъде към компанията да бъде прикрепен и човекът, който все още изпълнява функцията президент на България. Този изключително нов и невиждан никога десен проект ще се радва на невероятната подкрепа на 3-4% от българското население, но пък лидерите му ще се държат така, все едно на всички избори, на които се явяват печелят не по-малко от 60-70%.

Ето това е и основният проблем на българските психодесни. Понеже често ги канят на коктейли в американското посолство и ги лъжат колко са умни и красиви, те са започнали да вярват, че наистина са такива. 


Американците, разбира се, им се подиграват зад гърба, както правят всички кукловоди с марионетките си, но марионетките не разбират това. Те вярват, че наистина са ценени и че наистина имат качества. 

Ами нямат. И това се вижда най-вече на изборите. Когато психодесните видят поредния си жалък изборен резултат, те се обиждат. Обаче не се обиждат на себе си, а на народа, който не бил на тяхната висота и не разбирал висшите им послания. 

Тогава дори и те, които са възможно най-самовлюбените същества, измислени от майката природа, разбират, че никога няма да спечелят никакви избори. И осъзнават, че единственият им шанс да се доберат до властта е да се залепят като кърлежи за някое възможно по-мащабно политическо тяло. 

Разбира се, политическите кърлежи са крайно неприятни и нахални. Постоянно имат претенции, постоянно не са доволни, постоянно искат още и още власт. Никога не им е достатъчно това, което имат. И тъкмо тази алчност ще ги погуби.   


Петър Волгин, A-specto.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар