"Там, где торжествует серость к власти всегда приходят черные."
Цитатът не е от безцветния филмиран сценарий "50 нюанса сиво", а от романа на братя Стругацки "Трудно быть богом" и е упрек към наблюдаващите социалните процеси на съвремието интелектуалци и не само, пропуснали (в желанието си да оцелеят или в изкушението да не подлагат на съмнение собствените си теории) смяната на цвета на обществената свобода в сиво, което винаги при липса на съпротива бива последвано от черното (от тъмнината - от липсата на свободна воля).
Напоследък е модно да си "експерт", "анализатор" (навремето имаше "оператори" да не казвам на какво, на всичко всъщност), диванен или клавиатурен, или и двете, лесно и виртуално ужким присъствие в обществения спектър, малко разнообразие сред троловете и хейтърите, които са неизбежна част от патологията на мрежата, заприличала в огромната си част на стена на обществена тоалетна. Не подценявам тази активност (онлайн), но когато тя се изчерпва с постове или лайкове, а не реагира в реалния свят (офлайн), тя се превръща в мигащ емотикон (съвременната пиктограма на хомо глобаликус).
В конкретния случай "сивото" се прояви със забраната на "Деконструкция" от ръководството на БНР, в отмяната на предаването за ваксините на Валя Ахчиева - за начало стига, вероятно това е част от посрещането на новия американски посланик, който побърза да извести, че ще се бори с руската пропаганда (а тук се включва всичко, което критикува властта независимо в коя сфера, все пак е демокрация, трябва да сме позитивно единодушни и да се обичаме или да обичаме да мразим по поръчка или по заръка отгоре).
"Сивото" обаче се прояви и в лежерното бездействие на защитниците на свободата на словото, на по-голямата им част, било то от бранша на четвъртата власт или от гражданите с лична позиция. Днес БНР не забеляза какво се случва пред БНР, след като почти година тананикаше в колективен протест Let it be, но не привлече общественото внимание, отказа се, умори се, уплаши се и сега мълчеше в мнозинството си, без да подкрепи своите колеги - деконструкторите Петър Волгин, Божан Петров, Калина Андролова, Юлия Владимирова.
От присъстващите днес стотина солидарни с "Деконструкция" преобладаваше агитка на преклонна възраст с ентусиазма от ленинските съботници (в смисъла на приповдигнатост и подготовка, домашни плакати), предимно нея и заснеха в репортажите в мрежата, защото у нас да си възрастен не е предимство, не е символ на опит, напротив, белег е на "изкуфяване", на "червени бабички", на "нафталини" - част от неолибералното култивиране на липса на приемственост между поколенията.
Почти нямаше млади лица, имаше и партийно принадлежащи, присъединили се поради опозиционния актив от подобна акция (нищо лошо, това е част от играта), бяха приятелите на "Деконструкция" от София (провинцията е обречена на закрепостяване от смазващия бит и присъства в предаването, като гласува за най-добър водещ за Петър Волгин или като се обажда, за да се чуят гласовете й (всичките без изключение).
"Сивото" не е цвят, това е поведение, унификация на послушните, предупреждение за вироглавите, единогласие в потока на мейнстрийма, истинска демокрация за "истински постмодерни арийци". При такава толерантна среда "черното" ще настъпи като нощта на екватора - внезапно. Финалът на фразата на братя Стругацки е "Эх, историки, хвостом вас по голове...".
Трябва ли да стигаме до него, ех, слушатели на посткомунистическа, евроатлантическа, демократична България... ефирът без кислород може ли да е конструктивен?
Не стяга ли папийонката? Има една фраза: "на врата му е студено от липсващия нашийник"...
Доц. Дарина Григорова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар