Пука ли ни изобщо, когато някой убеждава със сила някого пред очите ни, че той и единствено той е правата страна в някакъв спор – това е един от въпросите, които би трябвало да си зададем след автобусния екшън в Бургас между 16-годишен младеж и възрастен пътник.
А отговорът съвсем еднозначно е „не”, като се има предвид липсата на всякаква реакция от останалите пътуващи в автобуса. Бихме могли да приемем, че те са били малко или че са били основно жени, които са се страхували да се намесят, но сигурно сме наясно, че това едва ли е така.
Може дори да приемем, че пострадалият 64-годишен мъж е отправил забележката си към приятелката на младия побойник по не много любезен начин, но и това трудно може да обясни както първичната му реакция, така и абсолютната пасивност пред случай, в който някой налага друг с юмруци, а всички наоколо са станали невидими. Ако попитаме някой психолог, той сигурно надълго и нашироко ще ни обясни за проблема на някои хора да овладяват гнева си. Ако пък сме любители на криминални и адвокатски филми, със сигурност знаем, че такива хора посещават специални консултации, но това е твърде отвлечено за нас.
Ние просто си знаем, че у нас има категория индивиди с дефицит на възпитание и задръжки, а всякакъв спор с тях е предварително обречен, да не говорим за неприятните физически последствия, които може да се очакват, ако случайно забравим за това. И да предизвикваме гнева им е глупаво, а още по-глупаво е да взимаме страна, ако друг е потърпевш.
А ако добавим и факта, че по форумите има коментари, чиито автори смятат, че досадният дядка сам си го е изпросил, защото, какво по дяволите го интересува, че някой оставя кални отпечатъци по седалките, можем да бъдем сигурни в едно – простотията още дълго време ще шества необезпокоявана и ще ни засяга само ако случайно ние сме станали нейни жертви.
Лилия Гюрова, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар