Евродокладът за правосъдието в България с тежки оценки и дипломатични препоръки

Със сигурност съдържанието му не се е харесало в българските институции
 
Въпреки усилията по най-високите етажи на съдебната власт и на премиера, да неглижират скандала със записите, станал известен като "Яневагейт", той влиза и в годишния доклад за България на Европейската комисия за напредъка в областта на правосъдие и вътрешен ред. 

С разговорите са свързани и едни от острите бележки в документа. Отбелязано е, че случаят показва сериозни системни проблеми и предизвиква съмнения за независимостта на съдебната власт. Затова очакването е за разследване, което да бъде прозрачно и непредубедено.

Това е записано в черновата на доклада, с която "Дневник" разполага. Със сигурност съдържанието ѝ не се е харесало в българските институции, които имаха време да прочетат и върнат бележките си по документа през последните дни. Финалният му вариант ще бъде разгледан и одобрен в Еврокомисията в сряда (27 януари) и ще бъде представен заедно с доклада за Румъния.

По традиция до последния момент има политически и дипломатически совалки и преговори по конкретни препоръки или дори думи и изрази в текста. Документът се състои от две части - т.нар. политическа част, в която са обобщенията и препоръките, и техническа, в която са цитирани конкретни казуси и наблюдавани случаи.

Новият доклад включва още тежки оценки и дипломатични, но ясни препоръки

"Сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната власт са били проверявани след вътрешен и външен натиск като институциите не са били способни или не са имали волята да започнат разследване по своя инициатива", е друго критично наблюдение в доклада, което на практика казва, че прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) не влизат в ролята си да разследват нарушения в съдебната власт. Отбелязана е пасивността на съвета и в казусите със случайното разпределение на дела в Софийски градски съд (СГС).

В черновата на доклада е препоръчана и независима проверка на прокуратурата, каквато е предвидена в приетата Стратегия за съдебната реформа (тя беше изготвена от бившия правосъден министър Христо Иванов, одобрена от правителството и е като пътната карта, по която вървеше реформата).

За работата на прокуратурата е написано още, че трябва да има "по-силно усещане за инициатива и отговорност чрез по-малко йерархична култура и засилване на отчетността като цяло". В черновата пише, че е необходима "по-задълбочена реформа" на прокуратурата, което се доказва и от липсата на резултати за корупция по високите етажи на властта и в борбата с организирана престъпност. В бележка под линия се казва, че в някои случаи има нежелание на прокуратурата да придвижи разследвания, включително свързани с еврофондове. 

Европейската комисия се позовава и на Европейския съд по правата на човека, като пише, че "в над 45 решения срещу България е установил, че властите не са изпълнили задължението си да проведат ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се проблеми показват съществуването на системен проблем"... Макар да е ясно, че това е проблем за правоприлагащите органи, очевидно е, че продължава да има проблеми в прокуратурата и съдебната власт."

В документа са коментирани и промените в Конституцията (с плюсовете и минусите във финалния им вариант), важността да се приеме антикорупционния закон, проблемите във ВСС, като между редовете става ясно, че е отразен и скандалът с есемес съобщението от премиера до председателя на ВКС Лозан Панов (написано е, че са възникнали въпроси, свързани с директно политическо влияние в съвета). Изборът на Панов и промените в СГС са отбелязани като положителни, а изразяването на ясна позиция в подкрепа на съдебната реформа от част от магистратите като "здравословен знак за нова култура". Като ключов тест за 2016 е посочена необходимостта от приемането на изготвения Закон за съдебната власт. Отбелязани са и поредицата убийства.

Какво още пише в черновата

Еврокомисията оценява приетите в Конституцията промени за разделянето на ВСС на две квоти като крачка напред, но като "значителни" са определени разликите с първоначалното предложение за структурата на двете колегии (съдийска и прокурорска). В бележка под линия има оценка, че приетото разпределение на членовете от парламентарната квота води до "засилване на политическото влияние в съда и намаляване на отчетността на прокуратурата".

В проектодокумента се оценява положително идеята на новия правосъден министър Екатерина Захариева за Съвет за съдебна реформа към правителството и се препоръчва за реализирането на стратегията за съдебна реформа да бъде внесен проектът за промени на Закона за съдебната власт, изготвен от Министерството на правосъдието.

В черновата на доклада като положително е посочена новата система за разпределение на делата, но пише, че ВСС е показал нежелание да реагира на твърденията за сериозни нарушения от ключови съдии в Софийски градски съд. Така на практика продължава да не е изяснено кой се е възползвал от възможностите за манипулиране на разпределението на делата.

Всъщност проблемите в най-големия съд в страната и заобикалянето им от ВСС е оценка, която преминава от документ в документ. От предишния мониторингов доклад (януари 2015) те са припомнени и в този.

Очаквано в черновата могат да бъдат прочетени много критични бележки за работата на съвета. А още през миналата седмица някои негови членове и бившия правосъден министър Христо Иванов прогнозираха, че след публикуването на доклада - отговорността за проблемите в съдебната власт ще бъде прехвърлена само към съвета и така ще се избегне темата с прокуратурата и други проблеми.

Отбелязани се областите, в които и в предишни доклади се е изразявало съмнението в способността на ВСС да осъществява ролята си на пазител на съдебната независимост и почтеност

- непрозрачни назначения,
-  непоследователна дисциплинарна практика,
- потенциални манипулации на разпределението на делата. 

В критичен за ВСС контекст пише, че съветът е започнал дисциплинарни производства по повод установените нарушения в СГС едва след инициатива на Министерството на правосъдието.

Липсват стандарти за оценка на кандидатите и това поражда съмнения в обективността на кадровата дейност на ВСС, е друга оценка. В негативен контекст като пример е споменат казусът в съвета за проваления избор на председател на Софийския апелативен съд, при който кандидатът не е избран въпреки подкрепата от съдиите в съда (бел. ред. - става дума за кандидатурата на Нели Куцкова).

За проблема със записите "Янева - Ченалова" е написано още, че първо проверките са се фокусирали върху произхода на записите, а не на съдържанието, и едва след поредица от призиви за независима проверка ВСС и прокуратурата са обявили проверка и по съдържанието. Под линия е отбелязано, че тази проверка на ВСС е приключила при спорни обстоятелства и сред критики за липса на прозрачност.

В черновата на доклада отново пише, че България остава сред страните с най-висока корупция. Има позитивна оценка за антикорупционната стратегия и закона, станал известен като проекта на вицепремиера Меглена Кунева. Неприемането му е оценено като предизвикващо съмнения за нивото на политическа воля и консенсус за борба с корупцията по високите нива.

Според черновата по-близкото сътрудничество между службите и специализираното звено вече има своя принос, но резултатите са "ограничени, що се отнася до влезли в сила присъди за корупция по високите нива".  Посочена е и "тенденция делата за корупция по високите нива на властта да започват с първоначални квалификации за сериозни нарушения, които след това са оправдани или забавени в съдилищата или прекратени от прокуратурата заради липса на доказателства или процедурни проблеми".

Като положителни стъпки и действия са описани

- Готовността на председателя на ВКС да подкрепи реформата на съдебната власт и конкретно смяната на ръководството на СГС;

- Включването на професионални кандидатури при избора на инспектори в Инспектората на ВСС.

- Разделяне в реформата на Наказателния кодекс и приемането на по-спешни промени в него преди това
 
- По отношение на съдийската независимост ЕК намира за "окуражаващо, че българските съдии публично изразиха своята подкрепа за реформата на съдебната власт". И посочва, че "това е здравословен знак на една нова култура на увереност, която се развива сред българските магистрати."

Липсата на решителност на институциите подкопава общественото доверие се казва в заключенията. Пак там е оценката, че "бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност и несигурната реакция и проверки по конкретни скандали, като този около СГС през 2014 г. продължават да подкопават общественото доверие във възможността на българските власти да осигурят правосъдие".

"В ключови области на администриране на съдебната власт усилията на българските институции продължават да са недостатъчно решителни", се казва още в проектодокумента.

Сред препоръките се открояват:

- Да има реформа на ВСС чрез необходимите промени в Закона за съдебната власт.

- Да бъде извършена независима оценка на дисциплинарната практика на настоящия ВСС от 2012 г. до сега.

- Да приеме промените в Закона за съдебната власт в съответствие със Стратегията за съдебна реформа, включително повече свобода за отделните съдии и прокурори.

- Да приеме промени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, за да може Комисията за отнемането му да работи ефективно.

-  Да бъдат осигурени условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция по високите етажи в СГС и потенциални подобни практики в други съдилища.

- Да бъде изготвен график за въвеждането на електронно правосъдие и да се осигури нужният капацитет за наблюдение и ръководство на процеса.

- Да се приеме нов антикорупционен закон, включително и създаването на единен орган с независим мандат за борба с корупцията по високите етажи. Да гарантира бързото създаване на такава институция и тя да разполага с необходимите ресурси.

 Екатерина Захариева пое поста правосъден министър, след като Христо Иванов подаде оставка след орязаните промени в Конституцията