Липсата на образование е най-значимият фактор за бедността

Полученото висше образование гарантира, че човек няма да изпадне в бедност в България.
 
Това е един от изводите от изследването на Института за пазарна икономика "Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България". 

Основните заключения бяха представени пред медиите от старши икономиста Петър Ганев.

Заможните домакинства (обединяващи 20% от хората с най-високи доходи) генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най-бедните 20% от хората) получават едва 7%. "Средната класа" генерира останалите 53% от доходите, сочат данните от изследването на ИПИ, което е основано на статистическа информация от 2013 г.

Липсата на образование е най-значимият фактор за бедността, е изводът на изследователите.

По думите на Ганев, процентът на бедност при висшистите е под 5 на сто, а еквивалентният им доход - около 1000 лева. Групата на висшистите към 2013 г. е около 1.2 млн., от които работещите са 887 хил. души.

Наличието на гимназиално или средно професионално образование също гарантира намиране на работа, процентът на заетост при тези хора е над 60%, а бедността - 12-13%.

В същото време при хората с основно образование бедните са 37%, шансовете да си намериш работа с това образователно ниво е под 50 на сто, посочиха изследователите.

Най-проблемната група са хората с начално и по-ниско образование, рискът от бедност при тях е 60 процента. Това е "като присъда, че няма да работиш и ще бъдеш беден", коментира Ганев.

В София и други от по-големите областни градове процентът на бедност е по-нисък - около 10 на сто, а средните доходи - почти 1000 лева, сочат данните от изследването. Това означава, че там вероятността да имаш работа и сравнително висок доход е доста голяма.

Бедността в малките населени места е около 33 на сто, т.е. една трета от хората на село или в малкия град са бедни.

Изследването показва, че в България няма пряка връзка между бедността и разклатеното здраве, докато се потвърждава, че бедността кара хората да се чувстват нещастни. Около 1.5 млн. бедни българи дават оценка 3 от 10 на удовлетвореността си от живота. В същото време половината бедни са в добро или много добро здравословно състояние.

Все пак анализаторите са установили близост във възгледите на бедните и заможните по една тема - доверието в правосъдието и усещането им за справедливост е драматично ниско.