Това вече е шизофрения

Борисов не е канарата, в която се разбиват всички вълни, а е празнотата, в която потъват всички опити за някаква политика.
 
Все повече политолози и социолози стигат до извода, че ГЕРБ вече не е дясна партия, а центристка. 

В същото време сериозните анализи на „пълната промяна“ остават доста редки и тази срамежливост донякъде е разбираема. Първият логичен въпрос, който възниква, е какво, по дяволите, прави ГЕРБ в ЕНП? Смешното в случая е, че прословутите обвинения в шизофрения, които се разменят на родна почва, май придобиват европейски адрес. Как може центристка партия да членува в десен политически клуб – това е истинска загадка, на която в Брюксел рано или късно ще им се наложи да дадат смислен отговор.

Всъщност в самата България шизофрения НЯМА! ГЕРБ винаги са били точно това, което е техният лидер – не може да има раздвояване на личността там, където въобще липсва такава. На практика се получава така, че Бойко Борисов не е канарата, в която се разбиват всички вълни, а е празнотата, в която потъват всички опити за някаква политика.

И именно оттук започват проблемите на другите партии в България. Хубави или лоши, те в някаква степен представляват някаква политическа традиция. Мнозина обвиняват БСП в недостатъчна опозиционност. И не са прави! Защото на лидерите на БСП им се налага да бъдат опозиция на своята собствена политическа традиция. „Снишаването“, докато бурята отмине, си е класически пример от тяхното управленско наследство. Както и приземяването в блатото на леонид-брежневския „застой“. Снишаването обаче е и нещо много повече – под носа на БСП ГЕРБ практикува елементарен мутренско-милиционерски тарикатлък, след който остава горчивината от съмнителна лоялност както към Брюксел, така и към Москва! Просто любимата позиция на БСП – между двата стола, е заета от Борисов! Куриозното в случая е, че крайният продукт от тази симбиоза между БСП и ГЕРБ е точно липсата на ясно обозначим образ на врага. Няма раздвояване – има отражение в огледалото.

Колкото и странно да звучи, същото се отнася и за ДПС, въпреки че тук обвиненията са обратните – за властови амбиции. Всеядността, която демонстрира Бойко Борисов, е едно към едно огледален образ на политическата практика на ДПС през годините. Как няма да искат да са във властта, като виждат самите себе си на масата с порциите? Това не е болест, а логично припознаване на себе си в другия.

Колкото до „Атака” и АБВ, то доста е съмнително, че те се побират в понятието „българска партия“. АБВ обаче е интересен случай. Бандата на Георги Първанов превърна паразитирането буквално в изкуство, след като успя да се впие в политическия вакуум, от който е изграден ГЕРБ! Вижте само колко нелепо звучи – от АБВ се правят, че вярват как някой ден ще направят „Голям шлем“ заедно с нещото, което нарича себе си дясна партия, докато уж изповядва каузата за европейско развитие, но придвижвайки се към политическия център, има точно толкова понятие от лоялност към Москва, колкото и към Брюксел. Резултатът е имитация на имитацията, докато паразитът паразитира върху друг паразит! Тук пак нямаме шизофрения – свидетели сме на елементарна и много удобна симбиоза!

По-сложна е картината при реформаторите и патриотите. Участват във властово приключение, в което няма нито дясна, нито национална идея, още по-малко пък има намерение за реформи. Тук обаче имаме индивиди в процес на осъзнаване на своето различие от политическата патология, на която е лице Бойко Борисов. Пътят към новото нормално обаче минава през нищото ГЕРБ. А ГЕРБ войни не води! Войните са за вярващите в идеали, за защитниците на вярата, за пазителите на отечеството, за строителите на империи или се водят от носителите на новото и нито една от тези характеристики не е свойствена за елементарния мутренско-милиционерски тарикатлък, превърнат във верую на властта. Тоест проблемът на Радан Кънев е, че срещу себе си няма враг, няма опонент, няма алтернатива – няма нищо! Празнота, запълнена с власт! 

А властта изкушава с постове и най-близките от екипа на Кънев. Гротескното в случая е, че и проблемът на оставащите във властта е същият. Те нямат коалиционен партньор, защото липсва даже и намек за политика, спояваща основата на коалицията! Реформаторите легитимират Борисов като десен, но той самият не знае и не иска да знае какво е да си десен! Няма раздвояване – има един-единствен образ и той е на Бойко Борисов, в ролята му на раздавач на постове! Политикът Бойко Борисов просто е неоткриваем! Така колкото повече вдясно продължават да търсят д-р Джекил, толкова повече намират единствено и само мистър Хайд!

В крайна сметка, отговорът на въпроса на придвижването на ГЕРБ към политическия център остава все така висящ. Не заради друго, а защото в основата му е точно толкова измамна реалност, колкото и несъстоялата се дясна идентичност на ГЕРБ. В нашия случай характерните за представителите на центристките партии в Европа пищни либерални одежди са излишни. Достатъчно е само едно смокиново листо, което да скрие трудно откриваемите следи от т.нар. центристки разбирания на Бойко Борисов. Проблемът е, че спящият под смокиновото листо либерализъм се оказва толкова добре замаскиран, че откриването му е непосилен подвиг за обикновените социолози и политолози.

Поради което те само констатират посоката, предпочитайки да замълчат за съдържанието, което неизменно остава скрито за научните им методи! Обяснява се, че нещо се придвижва към центъра, но откъде тръгва и къде отива, никой не знае.

Правилният въпрос май е въобще съществува ли политикът Бойко Борисов? И тук става страшно – ако някой го идентифицира някъде в политическото пространство, било то дясно, център или ляво, значи ние сме болните.

Виждаме несъществуващ образ на политик! Това вече е шизофрения.

Тони Стефанов,  Glasove.com