Зима

Зима
Пролет

31 януари 2016 г.

Кейт Бланшет: Не съм очаквала такава кариера

"Не съжалявам абсолютно за нищо и поемам отговорност за цялата си филмография"

 
- Името на режисьора ли натежава над всичко останало, когато решавате дали да участвате в един филм?

- То е от съществено значение, защото той е този, който ви гледа. В кариерата ми се е случвало да избирам сценарии, без да ме е грижа кой е режисьорът. Този опит не е бил неприятен, но никога не е бил изключителен. “Карол” беше деликатен и крехък проект. Беше нужен човек, който има истинска визия за този филм. Когато един ден Тод Хайнс ми се обади, аз му казах, че ще участвам, ако има приключение.

- Историята в “Карол” се развива в началото на 50-те г. Това филм за една отминала епоха ли е?

- Обичам един филм, какъвто и да е периодът, в който се развива действието, да бъде съзвучен с днешната епоха. В много страни любовта между две жени е незаконна, така както е била в САЩ през 50-те г. И ако ме попитате дали е по-лесно да бъдеш жена през 2016 г., отколкото през 1952-ра, бих ви отговорила, че зависи от това в кой район на света живееш. Но “Карол” не е политически филм, това е преди всичко любовна история.

- А днес по-лесно ли е да си актриса в Холивуд, отколкото през 1952 г.?

- Един актьор или актриса знае, че ще премине през върхове и спадове. Лично аз не съм очаквала да имам такава кариера. Като цяло актрисите нямат достъп до същите роли и филми, като мъжете. Те остават на вратата на мултиплексите и блокбастърите. “Карол” е точно обратното на блокбастър, но аз се гордея, че подобен филм може да стане част от мейнстрийма.

- Някои актриси се оплакват, че киното пренебрегва главните роли за жени…

- Те не се оплакват, а констатират! Когато имате две жени в главните роли, е ясно, че няма да имате същия бюджет, както ако ставаше дума за двама мъже. Въпреки че много жени ходят на кино, а мъжете нямат нищо против да гледат две актриси в един филм! Вече не трябва да се разсъждава в родови термини. Цялата верига в индустрията е засегната. Но киното няма монопол над сексизма, такава е ситуацията и в банките.

- Това е вторият ви филм с Тод Хайнс след “Не съм тук”, в който играете едно от превъплъщенията на Боб Дилан. Какъв тип режисьор е той?

- Той има различни начини да ви накара да изиграете героя. Това може да стане чрез музиката, живописта, мълчанието, жестовете. Много е вълнуващо. А за “Карол” можехме да се опрем на изключителния сценарий на Филис Наги. Дори и при всеки кадър да трябваше да запазим известна спонтанност, за да направим сцените по-естествени, не трябваше да импровизираме.

- Тод Хайнс изглежда точно обратното на Уди Алън. Вярно ли е, че по време на снимките на “Син жасмин” той почти никога не се е обръщал към вас?

- Уди Алън обича да снима много бързо и трябва да настояваш, за да се съгласи да заснеме отново някоя сцена. Той се отегчава бързо на снимачната площадка, уморява се от онова, което е написал. Не защото иска да се прибере у дома, той иска да съхрани енергията, ритъма, от който има нужда, за да твори. Когато един актьор постави въпрос на режисьора, истинският въпрос, който се крие зад него, е: “Харесахте ли изпълнението ми?”. Алън е като другите режисьори, този въпрос не го интересува. Но ако го попитат за техническия аспект на филма, той отговаря на драго сърце.

- Другият режисьор, на когото дължите “Оскар”, е Мартин Скорсезе. Какъв спомен пазите от “Авиаторът”?

- Бях ужасена от идеята да изиграя Катрин Хепбърн, за да не разочаровам почитателите си. Трябваше да го превъзмогна, защото не можех да откажа да работя със Скорсезе. И много бих искала отново да снимам с него.

- След Knight of Cups името ви се появява и в следващия филм на Терънс Малик. Какъв ще бъде той?

- Нямам никаква идея! В известен смисъл Терънс снима един и същ филм, откакто прави кино. Обожавам да работя с него, обичам нашите срещи, разговори, дори и да не съм сигурна, че съм във филма при пристигането си. Това е част от договора, тъй като той няма сценарий. Имам сцени с Крисчън Бейл, но още нищо не съм видяла.

- В Truth, който скоро ще излезе по кината, си партнирате с Робърт Редфорд…

- Робърт е с обезоръжаваща естественост. На снимачната площадка той може да премине от разговор за сцената, която ще снимате, към самата сцена, без изобщо да разберете. Това създава много странно чувство за дежавю. Той играе, както диша.

- Сърдите ли се на братя Коен и тяхното жури, че възнаградиха Руни Мара и ви забравиха на последния кинофестивал в Кан?

- Бях развълнувана най-вече от приема на филма. И намирам Руни за поразителна. Нейното изпълнение е богато, дълбоко, проницателно. Връчването на наградите, това да кажеш кой е най-добрият, е трудно в сферата на изкуството. Всичко е много субективно.

Кейт Бланшет и Руни Мара в "Карол"

- Режисьорът Сидни Полак (“Извън Африка”) обичаше да казва, че всичко е политическо, дори една любовна среща. “Карол”, който е пледоария за толерантност и женската кауза, политически филм ли е?

- Това съвсем не е политическа пропаганда! Много е цинично да виждаш политика навсякъде. Но Сидни обичаше да провокира дебат. “Карол” е преди всичко любовна история между две изолирани, маргинализирани, но вулканични личности. Тяхната връзка се развива в особен социален контекст, този на 50-те г., в който една хомосексуална връзка, още повече когато включва една майка, предизвикваше катастрофални последици.

Филмът не залага на политическата карта, а показва всички опции, които имат Карол и Терез, и изтъква смелостта на Карол да приеме своите чувства. След прожекцията може да се породи дебат на идеи. По време на филма всичко се основава на елегантност, лекота, музикалност, чието присъствие е много по-силно, отколкото някакъв политически подтекст.

- Елегантност, именно. Тя е и в най-малките ви жестове, начина, по който държите главата си, или когато правите за първи път любов с Терез - Руни Мара…

- Исках да се почувства всяко движение на героинята. Карол да бъде едновременно достъпна и мистериозна. Тя трябваше да бъде неясна и недостижима, за да имат желание да я опознаят. А за прочутата сцена, за която говорите, нямаше никакъв проблем. Тод Хайнс има такава деликатност! Както всеки творец, той е много педантичен, но не е превзет.

Той има много силно чувство за красота, за естетика, но същевременно е много див. Неговият такт и свободен дух създават уникална атмосфера на снимачната площадка, която определя работата му и това се усеща на екрана. Вижте предишните му филми: Safe, “Златно кадифе”… Те са дръзки, брутални, красиви. С “Карол” Тод се обръща към една по-широка публика, като същевременно запазва своята честност. 
 

- Говорите за честност, но няма ли във вашата филмография филми, които сте приели само заради чека?

- Трябваше да ми го предложат този тлъст чек - защото предполагам, че сумата трябва да е значителна, за да направиш нещо, което не ти харесва! Ще бъдете разочаровани: не. Не съжалявам абсолютно за нищо и поемам отговорност за цялата си филмография.

- Признайте, че не ви очаквахме в “Пепеляшка”…

- И точно поради тази причина аз приех! Когато например ми предложиха ролята на Галадриел във “Властелинът на пръстените”, моят агент ми каза, че не съм длъжна, с нотка на презрение в гласа. Сметнах го за болен и се впуснах - и тъй като сама вземам решенията си, имам, да речем, “здрави” отношения с него! Съсипвам се да му обяснявам, че всичко е рисковано, че може да имаш най-добрите елементи в началото и да се окажеш с провал на финала. Често непредвиденото носи благодат. Ще се върна към “Пепеляшка”: бюджетът за костюмите, гримьора и фризьора, предвиден за “Карол”, беше толкова малък, че икономисвахме от всичко възможно. Така че пробите за “Карол” станаха на снимачната площадка на “Пепеляшка”.

- Един голям филм ви позволява да подкрепите по-скромни проекти?

- Да, но не заради това съм приела този голям филм. Интересувам се както от блокбастъри, така и от мрачни творби от Северен Китай или Казахстан! Нe съм като кон с капаци. Уди Алън казва, че един лош филм изисква толкова усилия, колкото и един добър филм. Просто трябва да си даваш сметка за онова, което правиш. Винаги ще има компромиси и принуди, но това е част от договора. Преди всичко трябва да го осъзнаваш.

Аз се гордея с “Карол”, малък независим филм, чийто сценарий обикаляше от доста време - той е бил написан преди петнайсетина години - и с който аз съм свързана от шест години. Бюджетът беше компромис, разпространението почти беше анулирано, продукцията премина през различни препятствия, без да се отдалечи от първоначалния проект. Не обръщаме внимание на това дали той има успех или не, дали ще бъде награден или не. Това е филмът, който искахме да направи.

- Оскарът, който спечелихте със “Син жасмин” на Уди Алън, промени ли живота ви?

- Не. Аз просто си върнах вярата в кариерата си в киното. Бях започнала да тъжа за нея, без големи съжаления, защото работех много, особено с една театрална трупа в Австралия. Освен това имам деца, за които се грижех повече. Този “Оскар” събуди хубавите спомени за професията и публиката.

- Осиновихте малко момиченце, а вече имахте три деца. Как се справяте в семейния си живот?

- Най-малката е с мен по време на промоционалните ми пътувания. В замяна на това по време снимки се опитвам да бъда възможно най-близо. Още повече че най-големият преминава през труден период, по-малкият има изпити, а третият само чака да не сме вкъщи, за да направи парти…

Миналата година имах чудесен сценарий, но казах, че ще го направя само ако снимките са в Австралия. Продуцентите преизчислиха бюджета, видяха, че може да се снима с декори… Така че се съгласиха. Но това не ми пречи да отказвам филми. Никой не е незаменим, а и трябва да се остави работа и за другите. Мъжът ми има кариера, имаме с какво да живеем, всичко е наред.

- Говори се, че сте се срещнали с мъжа си по време на игра на покер. Вярно ли е?

- Да! Аз също често играя, но не много добре. Срещнах Андрю по време на една игра, целунахме се, а след три седмици се оженихме!

- Играете ли все още?

- Най-вече той. Справя се добре. Харесвам покера: това е урок за живота и научаваш нещо за себе си.

- Вашата кариера тръгна нагоре по едно и също време с тази на Кейт Уинслет. Тя с “Титаник”, вие с “Елизабет”. Бъркат ли ви все още?

- Да! Колко пъти са ме поздравявали за “Титаник”! Не ми омръзва. Не опровергавам и казвам “благодаря”. Преди седмица някой ме спря и ми каза: “Тази ли сте, за която си мисля?”. Аз отговорих: “Тоест?” - “Кейт Уинслет!” Човекът беше толкова доволен… Получих комплименти и продължих пътя си. С Кейт имаме един и същ агент!

- Четете ли какво пише за вас в интернет?

- Социалните мрежи са много практично средство, но те са като тоалетните: графитите по стените никога не са много полезни! Понякога е смешно, можеш да откриеш стръкче поезия, но трябва да прочетеш 1001 безполезни или злобни неща, за да намериш нещо значимо… Не съм регистрирана нито в Туитър, нито във Фейсбук. Предпочитам да правя нещата, вместо да ги коментирам.

Кейт Бланшет


Използвани са интервюта с Кейт Бланшет в lexpress.fr и lefigaro.fr, превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com 

Няма коментари:

Публикуване на коментар