Веднага след промените от 9 ноември 1989 г. в България се зараждат множество партии без традиция и конкретна идеология.
Основен акцент е двуполюсното разделение по линията на комунизъм-антикомунизъм. Докато СДС се съревновава с БКП (БСП) към политическата сцена се прокрадва една нова партия стъпила на основата на етническия кливидж в страната между българи и турци.
В тази объркана картина етническите турци успяват да извоюват регистрация на собствена партия. По това време СДС приема ДПС за свой съюзник срещу комунистите, но всъщност си няма ни най-малка представа, какво тъмно агънце си е взело в кошарката.
Единствено вече преформулиралата се партия БКП в БСП се опълчва на новия политически субект. Отпреди 1989 г. ДПС няма исторически корени в страната. Партията се появява като протестна формация на етническото малцинство в страната- турците. Утвърждаването й като самостоятелна партия се посреща буквално на нож от БКП (БСП). След учредяването на Движението на 4 януари 1990 г. и регистрацията му от съда през април същата година, БСП подкрепяна от немалка част от българските граждани, поставя въпроса за конституционосъобразността на съществуването му. Според самата конституция формирането на партия на етническа или религиозна основа е забранено. Уви в този случай това не се приема за незаконно и ето вече повече от 26 години дневния ред на страната се определя от ДПС.
Още от самото начало ДПС участва в политическия живот на страната. На първите избори за Велико народно събрание партията получи 21 места в парламента. За една новосформирана партия това е повече от великолепен резултат. Тези избори белязаха неизменното присъствие на Движението в парламента. В един момент какво се оказва, че от самото си съществуване тази партия е не само фактор, но и трета политическа сила.
С постепенни крачки Ахмед Доган успя да пробие и завладее не само съзнанието на етническите турци, а и на всички българи. ДПС удобно изчакваха момента, защото без тях реално от изборите в периода 1991-2001 г. е невъзможно формирането на правителство. Оказахме се в капан, а той умело и изключително тактично започна да затяга примката около вратовете на всички политически субекти. Майсторство може би? Или по скоро отличен кукловод. ДПС играеше роля на „балансьор“ между СДС и БСП, но в крайна сметка дойде време да свали маската и да разкрие в каква мощна сила се е превърнала.
Първият от големите триумфи настъпва през 2001 г. Дълго чакан, но някак си не толкова забележим от обществото. ДПС се включва за първи път в правителствените институции с коалиционен партньор НДСВ. Последователните крачки на Доган доведоха до успех. Той съумя да пребори враждебното отношение към него, наслоено сред част от политическите сили и гражданите. Интегрира партията си в основните институции на страната и играеше привърженик на етническия мир в страната.
Авторитетът на Ахмед Доган и доминиращото му присъствие в целия политически живот довеждоха до поредна победа през 2005 г. Това, разбира се, се дължи на „привилегията“ да разчита на един твърд и дисциплиниран електорат от етническото турско население. Доминация, мощ, контрол- всичко това му осигурява гласове.
Появата на ГЕРБ през 2009 година по никакъв начин не води до сътресения в ДПС. Единственото, което се заражда е конкуренция. Доган многократно започна да затяга примката около всички. Един грешен ход и си отстранен. Не си изгоден за интересите на ДПС „изхвърчаш“, не се съобразяваш с интересите им- унищожават те.
Смяната на лидера на ДПС беше един добре следван сценарий. Време беше нещо да се промени, но за всички е ясно, че тази промяна е чисто и просто фасадна. Избираш нов „лидер“, поддаващ се на манипулация, оттегляш се и ръководиш цялата страна от сараите си. И ето, че настъпи време, когато новият „лидер“ става излишен. Дали не е слушал? Дали се е опълчил? Историята мълчи.
А вие може да вземете пример. Какъв пример ли? Пример за това как една партия се създава, как се управлява постепенно, как без големи претенции в началото ставаш водещ и ако не единствен фактор, диктуващ дневния ред на цяла България. Ще кажете, че партиите са отживелица, но се замислете колко от партиите са се запазили от началото на прехода до наши дни.
И ето факт, ДПС е кукловодът, а всички ние парцалените кукли.
Добромир Петров, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар