Либералите в България виждат Русия и комунизма като едно и също нещо. Борбата срещу правителството на Путин и неговото навлизане у нас е поставена на равна основа със събарянето на паметника на Съветската армия.
Руският лидер е смятан за най-голямата опасност пред демократичния свят, защото иска да възстанови международния престиж на страната си и според българското дясно, съответно да върне и Съветския съюз.
Тази невероятна каша се получава от дълбоката кармична връзка на нашата либерална общественост с комунистическата идеология на техните родители и с възможностите, които им е предоставял съветският строй и държава преди 25 години.
Проблемът идва от там, че десните не разбират политическите процеси и позицията на руския президент в държавата му. Основните обвинения срещу него са три: че е превърнал Русия в авторитарна, че е работил за КГБ – от тук идва изводът, че е комунист и на последно място, че се опитва да възстанови СССР.
Руската федерация е президентска република. Тя е такава от септември 1993 г. Тогава „най-либералният и демократичен“ ръководител на страната – Борис Елцин разстрелва парламента с танкове и променя конституцията, защото депутатите не му позволяват да наложи своето самостоятелно управление. Той осъществява тези промени след съгласуването им със западните лидери и при тяхната пълна подкрепа.
След разгонването на законно избрания парламент и провеждането на съмнителен референдум за приемането на конституцията през декември 1993 г., Борис Елцин създава своя едноличен режим. Новият основен закон на страната дава много широки правомощия на държавния глава. Благодарение на това и подкрепата на олигарси, като Борис Березовски, той успява да спечели и президентските избори през 1996 г., въпреки че популярността му е много ниска.
През осемте години на управление на Елцин, Русия се отказва от защитата на интересите си на международната сцена. Стандартът на живот се срива, а мафията и олигархията си имат държава. Президентът е напълно зависим от решенията, които се вземат от богатия руски елит. Ситуацията е толкова тежка, че през 1998 г. под натиск на част от супербогаташите, той решава да се оттегли и сам избира за свой наследник напълно неизвестния Владимир Путин. До този момент никой на запад и у нас не критикува руското правителство.
Руснаците нямат високи очаквания за новия президент, но той започва с борбата за опитомяването на олигархията и спирането на разграбването на страната. От там се появяват и първите упреци за авторитаризъм. Всъщност Путин не е променил нищо в системата на управление откакто идва на власт. Осъществяват рокадата около президентския пост с Дмитрий Медведев, но това е част от позволените от конституцията маньоври.
Сравнен с „либералния“ Елцин, днешният президент на Руската федерация е привърженик на законността и човек, който държи на държавническите принципи. Упреците за смазването на опозицията и инакомислещите са донякъде несъстоятелни, защото хора като Алексей Навални, днес просто не могат да съберат подкрепа и това се вижда по последните им опити за митинги, които са организирани в Москва.
В Русия „при режима на Путин“ продължават да функционират опозиционни медии като радио „Ехото на Москва“ и телевизия „Дожд“. На този фон в нашата свободна България са сваляни предавания заради инакомислието им.
Най-интересно е обвинението в комунизъм, което днес се отправя към руския президент. То отново е свързано с недоразбрани процеси, които се случват в Москва. Путин мрази болшевиките. Неслучайно комунистическата партия е най-голямата опозиционна сила в страната.
„Да се управлява течението на мисълта е правилно, когато това води до правилните резултати, а не като при Владимир Илич. В крайна сметка неговата мисъл доведе до разпадането на Съветския съюз. Заложили атомна бомба под сградата, наречена Русия, тя се взриви в един момент. Световната революция също не ни беше нужна“, каза Путин преди една седмица.
Това не е първия път, в който той критикува комунистите. Причината е, че болшевиките ненавиждат империята и старата държавност, а днешният президент е държавник. Той е много по-силно привързан към предсъветска Русия. Заради това харесва Иван Илин, а в страната през 2014 г. бяха чествани руските воини, участници в Първата световна война и беше построен голям мемориал в тяхна чест.
Нашите либерали са заблудени от опитите за реабилитация на Сталин, които се виждат сред част от научните среди и в учебната програма за средните училища в Русия. Тук важното е, че за пръв път се обръща внимание на диктатора като към човек, който превръща СССР в световна сила, т.е. отново става дума за държавническа позиция.
В същото време темата за убийствата, репресиите и лагерите при неговото управление продължава да бъде подробно представена и изучавана. С периода на Сталин е свързано и другото страшилище за либералите – Денят на победата. Днес това е най-тържествено отбелязвания празник в Русия. Според повечето западни анализатори основната причина да бъде избран той е възможността да се покаже военният потенциал на държавата. Истината е, че той обединява хората от постсъветското пространство.
На празниците в Москва присъстваха държавните глави на почти всички страни, които се появиха след разпада на СССР. Отново тук на преден план излиза стремежът към държавността. Краят на Втората световна война е не само край на най-голямата трагедия за съветските хора, но това е и началото на превръщането им в граждани на суперсила. Студената война дава на Русия, като център на съветската страна, позицията на хегемон над половината земно кълбо. Това е характеристиката, която привлича Путин към тази дата. Тя обединява бившето руско имперско пространство и макар и в рамките на съветската реалност, поставя Москва в центъра на половината свят.
От тази гледна точка той одобрява СССР като продължение на руската държавност, но отрича напълно идеологията му, която според него руши устоите на руските традиции и душевност. Путин не иска да възстанови Съветския съюз, а просто се опитва да върне Русия към традиционното ѝ място в европейската политика.
Основният проблем на Европа е, че продължава да възприема Русия като агресор, въпреки че в историята ходът на армиите винаги е първо на изток. Схемите, в които Путин е комунистически диктатор явно идват от там, където не искат обединението на европейското пространство от Лисабон до Владивосток.
А идеята, че Русия ще стане отново СССР може да се роди само в съзнанието на хора, които по един особен начин все още живеят във времето преди 1984 г.
Владимир Путин
Александър Сивилов, A-specto.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар