Лято

Лято

28 януари 2016 г.

Осем години „АФЕРА“. Никога на колене. Този живот продължава да е за смелите

Осем години не клекнах. Не паднах на колене. Не хленчих. Не се предадох и по-важното – не предадох онези, които ни четат и ни вярват

На 28 януари 2016 стават осем години откакто сайта АФЕРА уши байряка. И му тури знака.
 

Още тогава, през 2008 година, вече сме били институция, след като осем години по-късно – тези дни – един бивш МВР –шеф се изтъпани като свидетел в съда и изрече, че оголил цяла вътрешна дирекция на МВР от звено „наркотици“ в БОП-Варна, защото му се жалвали, че не можели да работят, понеже „АФЕРА“ пишела и им дишала във врата.
 

Знаех си го и тогава. ТЕ обаче нямаха идея с кого ще си имат работа.
 

Осем години не клекнах. Не паднах на колене. Не хленчих. Не се предадох и по-важното – не предадох онези, които ни четат и ни вярват. А що е рекла АФЕРА, все е вярно. Понякога го казваме далеч преди то да се случи и ни мразят, защото никой не е пророк в собственото си село.
 

Но съм от ония – „лудите“, без които светът е сив като шлифера на Бойко Борисов. Честна съм до отвратителност. А липсата на справедливост ме вбесява така, че си прося и боя, и хулите, но няма в тази територия, в която има повече мърша, отколкото народ – ненаказано добро.
 

Таван нямам. И енергията е безгранична, защото съм влюбена в това, което правя. Защото и в мръсотията винаги умея да се отстраня с: „И това ще мине“.
 

Мислят, че съм желязна. Воин някакъв. Боец. Мохикан. Изкопаемо. Малцина знаят онова, което се случва обаче зад завесата. Защото тук, по варненските ширини, са ме учили от хъшлак да „стъпвам търговски“ и че „тарикат мъж не писка“.
 

Зад всяко изстрадано разследване, зад отдадеността на професията, остава „другия живот“ – детинската безпомощност на мама, памперсите, „толкова си добра и толкова ме жалиш, пусни ме да си ида, не ми давай лекарствата…“, вдигането от леглото, което наричаш саркастично фитнес, сълзите – ама там, свряна сама някъде, да не те видят… 

Избърсваш ги и сядаш пред компютъра – отстранена, с железен поглед, защото отвъд бариерата на човечността те дебнат вече хиените, които изобличаваш и са те превърнали в мишена…
 

Осем години си живее живота „АФЕРА“. Този живот продължава да е за смелите. Мишоците ги презираме. Непрекъснато правят опити да ни затриват, да ни унищожават, да ни пресират, да ни мачкат, да ни съдят на конвейр и си мислят, че вече априори са ни зазидали психиката в зандана.
 

Пак не знаят с кого си имат работа.
 

Какво ми се писа за 2016 от Библията?
 

Твоят стих е: „Той няма да позволи кракът ти да се подхлъзне. Онзи, който те пази, няма да задреме. /Псалом 121:3/“
 

Благодаря-то е за приятелите. И за враговете.
 

Наздраве.


Веселина Томова, Afera.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар