IT фирмите умишлено не шумят около себе си

Шуробаджанащината във всички сектори торпилира нещата
 
Съмнителни назначения в сектора на образованието, некачествено здравеопазване и несъобразени с възможностите на българския производител условия за усвояване на еврофондовете – това като основни причини за "изтичането на мозъци", каза IT експерта Владимир Великов пред телевизия Bulgaria ON AIR.

Шуробаджанащината във всички сектори торпилира нещата. "Некачествените хора не могат да произведат качествено съдържание", обобщи той.

По думите му големите IT фирми в България не оповестяват предлаганите на работниците си социални придобивки, за да не бъдат санкционирани от държавата.

"Много по-успешни фирми се пазят да шумят около себе си от гледна точка на ПР дори, с който могат да привлекат по-качествени кадри. Не искат да правят ПР с придобивките на служителите си като например по-дълги отпуски или обяд в офиса. Фирмите се стараят да не бъдат забелязани и след това изтласкани от нишата, в която са", обясни Великов.

Основният проблем в сектора е липсата на кадри. "Хората ги няма, много трудно е да намериш човек, който е качествен и все още не е намерил своето място, където е щастлив", каза Великов.

Той изрази убеждението си, че дори по-високите доходи в този сектор вече не привличат нова работна сила заради многото неуредици в страната. 

"Високата заплата не спасява човек от сутрешното задръстване, от проблемите в детската ясла на детето. Има колеги, който ходят на профилактични прегледи в Англия, защото не вярват на здравеопазването ни. Получава се една спирала надолу - образованието не е добре, защото качествените кадри са си тръгнали, медицинското обслужване не е добре, защото качествените кадри са изтекли", даде за пример той.

Като пречка пред бизнеса специалистът посочи на първо място бюрокрацията в страната.

Той постави и няколко въпроса относно усвояването на евросредствата в земеделието. Той е с лични наблюдения, тъй като обработва наследствена земя в Добрич. По думите му производителите, които стартират с 10 дка земя, не могат да изпълнят всички необходими условия за финансиране от ЕС.

"Едната от програмите изисква да стартираш с 5 дка домати и в рамките на няколко години да станат 20 или 25 дка, което е абсурдно, защото е много по-добре и за производителя, и за земята да не отглежда монокултури, а разнообразие. По този начин и самите растения дават по-добра реколта и земята си отпочива", поясни Великов. По думите му подобно количество еднообразна продукция влияе негативно и на пазарната цена на продукцията.