Зима

Зима
Пролет

11 февруари 2016 г.

Само 12% от българите вярват, че медиите са независими

65,3% от населението смята медиите за напълно зависими или по-скоро зависими
 
Все по-малко стават българите, които вярват в независимостта на медиите в страната, като днес те са едва 12%, сочи проучване на Маркет Линкс по поръчка на фондация "Конрад Аденауер", проведено през декември 2015 г.

65,3% от населението смята медиите за напълно зависими или по-скоро зависими. Освен това едва 8,2% смятат, че политиците добре информират гражданите за решенията, които вземат.

"Доверието в медиите остава изключително ниско, а нагласите – много поляризирани", посочи Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. По думите му разликата през 2015 г. се корени в промените в медийното отразяване на отделни политици, както и голямата роля на бежанската вълна в дневния ред на медиите.

"В България няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми. Несигурни трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода", каза още Шпар.

За пореден път той посочи, че причината за липсата на независимост са тенденцията към монополизиране на печатната преса, неефикасните законови рамки и слабата саморегулация.

Годишният мониторинг на "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация" за отразяването на политиката в България показва, че премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев са отразени в по-позитивна светлина отпреди година.

Медийният рейтинг на Борисов е 3,1 пункта, което означава, че той се споменава 3,1 пъти повече в позитивна светлина, отколкото в негативна. Плевнелиев има рейтинг от 1,9 пункта. Авторите на мониторинга посочват, че през 2014 г. медийното отразяване на премиера и президента беше по-скоро критично.

Борисов е и най-споменаваната личност в политическото медийно отразяване и присъства в 23% от анализираните материали в БНТ, bTV, Нова телевизия, вестниците Труд и Телеграф. Следват президентът Плевнелиев, лидерът на ДСБ Радан Кънев, министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова и Христо Иванов, вече бивш министър на правосъдието.

„През 2015 г. не се показва амбиция за подобряване на медийната ситуация, а значимите дебати така и не се случиха“, каза Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“ и ръководител на изследването. По думите му политическите партии са по-заинтересовани от липсата на дебати и запазване на статуквото. Спасов посочи още, че така и никой не пое отговорност за редицата критики към българските медии в докладите на различни международни организации като „Репортери без граници“, Freedom House и др.

Според него основен проблем през 2015 г. е бил възходът на езика на омразата и ксенофобията и увеличаването на поляризацията.

"Медиите отстъпиха от ролята си на четвърта власт и подкрепиха една или друга политическа пропаганда", казва той./Investor.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар