На 4 февруари в Националната галерия ще бъде открита голяма изложба "Васил Левски - символи и епоха".
В залите на галерията са наредени най-известните картини, на които е изобразен Апостола. Освен тях са представени и редки документи и снимки на Дякона, на негови съратници в борбата срещу турското робство в България.
Заедно с изложбата в една от залите ще може да се гледа и 40-минутна възстановка на съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873 г., в която участват любими български актьори. Театралната миниатюра ще припомни случилото се преди 143 години на същото място, когато Апостолът е бил разпитван.
Днешната Национална галерия в онези години е била турски конак. Спектакълът е дело на известния режисьор Асен Шопов, а в ролите ще видим: младият Веселин Плачков в образа на Апостола, Васил Михайлов като генерал Мазхар паша - Софийски губернатор, Иван Несторов като генерал Али Саиб паша - председател на Държавния съвет, Богдан Глишев като майор Шакир Мехмед Салим и Борис Луканов като българина Иванчо Хаджипенчович.
Изложбата ще продължи до 20 март, а тетралната възстановка ще бъде представена още няколко пъти - на 6, 7, 13 и 14 февруари в Националната галерия от 11 ч. На 18 и 21 февруари ще може да бъде видяна в залата на Военната академия.
Ето какво сподели за Епицентър.бг актьорът Васил Михайлов:
- Господин Михайлов, изиграли сте много любими и обичани герои в нашата история. Но сега сте от другата страна - влизате в образа на Софийския губернатор генерал Мазхар паша, един от представителите на Османската империя, които осъждат Левски. Изпитание ли е да изиграете роля на човек, произнесъл присъдата срещу най-българския символ, какъвто е Апостолът на свободата?
- Много е странно, когато застанеш от другата страна. Имам такава теория - че за хората, които са се превърнали в легенда, много мъчно се прави художествено произведение и това трябва да става много внимателно. Периодът на процеса е само една капка от всичко, което е преживял Левски около осъждането и обесването му. Приех с радост да участвам в този малък театрален спектакъл, защото става въпрос за Левски. Но със страх, защото всеки има свой Левски в сърцето си и трудно можеш да покриеш представата на цял един народ за него. Не можех да откажа участие, защото правим това възпоменателно представление за обесването на Апостола. И благодаря, че ми се гласува доверие за това.
- Режисьорът Асен Шопов уточни, че това е някаква особена театрална форма, която трудно може да се нарече спектакъл.
- Прав е, от това драматургия трудно става. С хората, които дойдат в салона, ще си спомним още веднъж детайлите около процеса срещу Левски. Искаме да внушим на зрителя онова, което се е случило някога. Аз съм активен човек - поне още в мисленето си, и се радвам, че имам такъв шанс. Защото вижте какво става днес в родината ни - в зависимост от конюнктурата разпъваме и Ботев, и Левски, и Вапцаров. Това ли заслужават те? Разпъване на кръст? Та те са национални светини.
- Казвате, че от детайлите при следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак трудно става драматургия, но около нас всичко продължава да бъде театър. И в контекста на днешните - къде караници, къде дискусии по въпроса дали е имало робство или не, в този 40-минутен спектакъл вие цитирате истински документи от процеса преди 143 години и те са исторически материал.
- Цялата ни история бъка от много противоречия. Още тогава хората са били готови да предават за 30 сребърника, а камо ли сега. Днес непрекъснато наблюдаваме такива неща. И за съжаление, все по-рядко викаме на помощ класиците в историята ни. Понякога си мисля, че те са си отишли много навреме, за да имаме все пак някакви знамена. Аз съм играл поне 11 души, които са на паметниците ни. Спомням си, когато играх Стамболов, направих пауза, за да си спомня за него, и Паница - Илия Добрев играеше ролята му, ми каза: „Ти се благодари, че твоето приятелче Ботев не е живо." Разбира се, в устата на Стамболов авторът Стефан Цанев е сложил текста: „О, вий се благодарете, че Ботев не остана жив, защото тогава щяхте да видите едно равенство и демокрация." Тези думи са тъжни...
- Днес мнозина говорят, че политиците искат да изтрият народната памет, съобразявайки се с новите геополитически реалности. Вие какво мислите, г-н Михайлов?
- Той - Левски, го казва: „Времето нас обръща, и ние обръщаме времето". Слава Богу, че имаме такива знамена и от време на време ги развяваме. Разбира се, светът вече е друг и се замислям за онова, дето някои политици и други познати лица казват - може би са прави, че не бива да тъпчем в главите на нашите деца и внуци, че българите са били роби. Но трябва да им отговорим на друг въпрос, който ще компенсира какви сме сега. Какви сме сега, какви сме сега...
- Какви сме - какъв е вашият отговор?
- Никакви. Никакви не сме. Един министър на просветата не можем да изберем като хората. Такова боричкане е пак в партийната конюнктура.
- Някога и вие бяхте забъркан в политиката...
- Мислех, че идва второ раждане, второ Възраждане, но сбърках... Разбира се, че сбърках. И сега ми е неудобно, когато се опитвам да давам акъл. А моята работа е да играя.
- Питали ли сте се какво ще си мислят хората, когато гледат този макар и само 40- минутен спектакъл? Искате ли, очаквате ли нещо от зрителя?
- Искаме да си спомним за онова време. Ние много често говорим - например казваме така: празнувахме на лобното място на Бенковски. Как така? Това не са празници, а са тъжни възпоменания. Нацията има нужда от едно пречистване, ако може. Затова нека, който носи мъжко сърце и юнашко име, да дойде да гледа този спектакъл. И ако можем, с думите на Левски, които не забравяме с времето, да поразтърсим малко българина поне този месец, когато той си е отишъл...
Режисьорът Асен Шопов трябваше да прави един филм - това беше преди последната революция през 1989-а, по сценарий на Радой Ралин. Тогава спряха филма, защото Радой се занимаваше с въпроса - защо никой не е освободил Левски, докато го мъкнат от Търново до София. Затова, когато се говори за Апостола, трябва или да се развее знамето, или да се мълчи, защото започват да се говорят глупости.
Васил Михайлов
Няма коментари:
Публикуване на коментар