Човешки курбан пак ще има и това не е заплаха, а историческа неизбежност

Болният човек на Европа днес е самата Европа, която се докара дотук, защото превърна слабостта във висша ценност
 
Още няма насрочена дата кога следващият ни Народен съд ще заседава, но ще е повече скоро, отколкото далеч във времето. 

А ние тогава пак ще бъдем на загубилата страна - напоследък задължително сме със загубеняците, което задължително завършва с човешки курбан.

Курбан пак ще има и това не е заплаха, а историческа неизбежност. Наречете го национална карма, ако искате, но курбан ще има и гладът за възмездие ще трябва да бъде заситен.

Оптимистично до детски наивизъм е да вярваш в безсмъртието на сегашния европейски ред. Болният човек на Европа днес е самата Европа, която се докара дотук, защото превърна слабостта във висша ценност. Защото забрани силата във всичките й разновидности, очаквайки от това да произлезе нещо славно и могъщо колкото империя. И вижте я само как е безпомощна до нелепост, опитвайки се с любимите кадифени ръкавици да вкара ред в мигрантската бъркотия.

Положението изисква да запретнеш ръкави до лактите и да се поизцапаш къде малко, къде до ушите, но Европа отдавна е прекалено гнуслива да върши мръсна работа. Освен това е безумно влюбена в своите нежни „ценности”, за да върти тоягата и да демонстрира сила. Това отдавна не е в нейния стил, а новият й имидж е изграден върху възпитаната смотаност. Тя се превърна в дежурен повод за самохвалство и се наложи като свръхкултурна перверзия, при която изпитваш удовлетворение от демонстрацията на своята слабост пред стадата от хора, носещи със себе си закона на Джунглата.

Подобна перверзница може ли да спечели каквото и да е - не ви пречи да вярвате, но не разчитайте особено. Болният човек на Европа няма да оздравее, ако не промени радикално начина си на живот. Промяната започва с излизането от мозъчната либерална смърт и със събуждането на инстинкта за самосъхранение. А веднага след това очаквайте и новия сезон на Народния съд.
 
Такива са правилата на историческите провали за тях трябва да има виновници, а виновниците да платят с живота си, с имуществото си и с каквото още поискат от тях. Днес може да не ви изглежда достатъчно либерално, но все така е било и такава ще продължи да бъде съдбата на загубеняците.

Редът, в чието безсмъртие либералите продължават да вярват, само временно е нежен - после отново ще дойде време за курбан и за разчистване на натрупаните сметки.

И български курбан пак ще има, като това не е заплаха, а предупреждение - за доброто на нашите провинциалисти, чиито мозъци отказват да приемат, че болният ред необратимо си заминава. И затова от свободните им усти продължават да излизат лозунги като „Повече Европа”, „Европа да ни натисне повече”, „Европа да се намеси по-навътре и в най-вътрешните ни работи”. Ако ги питате – това е еманация на свободната мисъл и няма нищо общо с робската психика. 

Но ако питате мен – да не си губят времето с глупости, да начертаят план за бягство и да потърсят на световната карта следващата нова Аржентина. А после тайно да започнат да изнасят натам пари от първа необходимост и да имат готовност да спасят кожата преди започването на Народния съд.

Защото днес народът може и да не знае, че живее в робство, но утре ще се намери кой да му го каже и докаже. Също както днес са се навъдили толкова много специалисти по вчерашния ни живот. Повечето още си го спомняме този живот, някои го помнят като не толкова лош, но специалистите им казват, че той за всички еднакво е бил отвратително робски и въобще не си струва да се съжалява за края му.

Не си струва да се съжалява и за изчезналите след края му милиони българи, за стотиците хиляди разбити семейства и разпилени родове. Трябва да се научим да ги приемаме като неизбежни човешки репарации, защото сме били в загубилия отбор на световния комунизъм. 

И действително дотолкова се научихме да го приемаме, че дори семействата на изчезнали не дават вид да съжаляват. Държат се така, сякаш не ги засяга и не ги интересува, че ще умрат сами като кучета - нека заминават децата за чужбина, тук няма живот за тях, а нашият живот и бездруго е към края си и все някак ще си умрем.

Не се заблуждавайте какво говорят, защото въобще не го мислят. Да не мислите, че с лека ръка са отписали синовете и дъщерите си и не обвиняват никого за липсата им. Все пак това са българи, а не български граждани, които търгуват с бебетата си. И един ден, когато болният човек бъде напълно доуморен от експерименталното либерално лечение, вероятно ще поискат да бъдат компенсирани за надвзетия им кръвен данък.

Вероятно ще поискат кръвта да бъде платена с кръв и вероятно ще се сетят първо за онези, които денонощно са им налагали болния ред. Онези, които са се престаравали да хвалят развалената стока и да убеждават, че всякаква цена си струва да бъде платена за нея – дори да бъде платено с живо човешко месо.

Не искам да ви плаша и да ви давам за пример точно нацистите, но сериозно се поогледайте за нова Аржентина. Не че и от това скривалище не са вадили укриващи се бегълци, но все пак отнема известно време. 

И не искам да ви дават зор, но като че ли нямате много време до курбана – пак ще се затопля, а на този континент ще му дойде в повече ново лятно нашествие на човешки стада.

Сериозно се поогледайте за нова Аржентина. Не че и от това скривалище не са вадили укриващи се бегълци, но все пак отнема известно време

Калин Руменов, "Новинар"