Качвам се на такси и се забивам в задръстване. На шофьора му доскучава и завързва класическия монолог.
Започва с критичен анализ на управляващите, от който лъха на престорен респект към Бойко Борисов, след което минава на жена си:
- През пет минути ми звъни, много досадна стана̀, откак’ я докара̀х в София.
Преди си седяла в Лясковец при майка си, ама голям зор дала и сега по цял ден киснела в гарсониерата в “Люлин”, само сериали гледала. Защо ли? Ами защото искала да е софиянка.
Питам ей така, за да поддържам огъня, защо госпожата не си намери работа, а той прави отегчена физиономия, все едно го карам да ми пее химна:
- Не ще да работи тя, свикна̀ла е да ѝ се носи.
- Значи, - бодричко се обаждам от задната седалка - сте женен за принцеса?
Обаче вместо ответно хихикане откъм волана долита цветиста псувня:
- Принцеса, ще ѝ е... май...
И заклокочва в изреждане на своето тегло: как всички на него чакат, и жената, и майката, и тъщата, само за пари питат, а той върти геврека ден и нощ, за газта ли, за карбуратора ли, за наема ли, за кое по-напред? На четири да се разчекнел, пак едвам му оставали хиляда лева в джоба.
И тази реч привършва, обаче имаме още два светофара, а от колонката на радиото до ухото ми тихичко дрънчи чалга, най-добре да кажа нещо. Отхвърлям идеята да разчопкам историята с принцесата, любопитна съм за какво му е на тоя отруден човечец някаква мързелана, хубавица да не е или друго, обаче усещам, че всъщност не искам да чуя отговора. Твърде лично ще дойде. Затова любезно го информирам, че спешно се търсят шофьори на тирове, заплатите им почват от 3500 лева, а с командировъчните надминават 4500.
Не го будалкам, наистина прочетох в някакъв сайт, цитираха Христо Христов от КРИБ. Казал още, че през следващите 10 г. щяло да има все по-голям глад за шофьори на камиони, даже сме щели да внасяме от Македония и Украйна. Но вместо да се усмихне широко и да се вдъхнови от тази златна възможност, моят човек се вкисва още повече.
- Аааа, не се хващам аз на тая, работѝл съм на камиони, всички категории съм изкара̀л, не е за мене.
Ти да видиш! 4500 лева на месец не са за него?
- Парите са добри, ама как се изкарват? - контрира водачът.
И се почва пак монолог, този път за подводните камъни в превозваческия сектор: как можело да ти набутат нещо отзад, без да знаеш, и после да те окошарят и да изгориш, как трябвало да гониш като луд, за да наваксаш с графика, нямало време за едно кафе да се отбиеш, как ги удряли тираджиите инфарктите в кабината и никой не разбирал… Щеше да начене конкретна история за покосен от удар познат, обаче в този момент стигнахме, платих и се отскубнах от тоя буквален потискащ морфичен резонанс.
Така и не ме напусна обаче въпросът има ли основание таксиджията да се оплаква от съдбата си, след като пропуска по-добра възможност? Ами ако нямаше друга алтернатива? Не е ли всъщност изборът в живота това, по което се различаваме от животинския свят? В края на краищата работа се предлага само на тези, които я търсят.
Откривам дописка от октомври миналата година, цитират Евростат - безработицата в България била 9,4%, което прави 313 хиляди души. На фона на Гърция, където 25 процента от населението си клати краката, сме добре, но все пак проблемът си е сериозен. Прочитам, че всеки пети е на възраст до 25 години, което значи, че дори за шофьор на тия младежи не им стига амбицията. Явно всички искат да са фолкпевици и дизайнери, нямам друго обяснение.
Макар да не е безработен, онзи таксиджия все пак е типичен представител на съвременния българин, новия Бай Ганьо - посредствен, неинициативен, недоволен, но с размаха на компетентен, конкурентоспособен, умен, съобразителен, направо безценен кадър. Как оцелява толкова тежка душевна дисхармония от Алеко-Константиново време досега? Наистина е загадка на какво отгоре масовата глупост и необразованост помпа самочувствие у българина цели 150 години.
Според някои теории фактът, че по-голямата част от населението разполага с недвижима собственост, е основен, той създава усещане за сигурност, ако съвсем закъсаш, баба ти ще продаде една-две ниви. Но по-мотивиращ за самосъзнанието е нагледният пример - хората с анцузи, които те подминават в коли за по 100 хиляди евро, момичетата с къси полички и вафли в косите, които изкарват колкото един тираджия за цяла година, чиновниците, които вземат по 500 лева, но въртят далавери за 2000.
Объркващи са жалоните на днешния Ганьо, върти сърдито геврека, псува мало и голямо, обаче вкъщи отглежда принцеса. Сложна съдба, неясно бъдеще. Образ, който липсва дори в Шекспировите пиеси. И после иди, че спори дали българинът не е уникален.
Диляна Гогова, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар