В квартала на богатите, запазен за тези, които разпределят ресурсите, от две седмици се случват странни неща.
На повърхността премиерът Бойко Борисов спира поръчки за стотици милиони на фирми, свързани с Делян Пеевски.
Всичко започна със скъпия търг за магистрала "Хемус", където спечелиха консорциуми с водещи партньори фирми, свързвани с Пеевски и Валентин Златев. Сега в навечерието на избора на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) антимонополният орган, който никога не се е славил с голяма еманципираност, се прояви по-смел от всякога.
КЗК обяви, че се съмнява, че седемте големи вериги на пазара на горива са в картел, а бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" злоупотребява с господстващото си положение. Говорителят й Марио Гаврилов заяви, че комисията е решена да стигне докрай. "Ще превърнем съмненията в юридически факти, които да издържат в съда", заяви той и нажежи още температурата, като заяви, че ръководствата на компаниите трябва да носят персонална наказателна отговорност, въпреки че законът не предвижда нещо подобно.
Вятър на промяната или вятър работа
КЗК започна секторен анализ през август 2015 г. по искане на премиера. В резултат на анализа КЗК е забелязала, че цените на дребно на "Лукойл България", "Петрол", "ОМВ България", "Шел България", "Еко България", "Ромпетрол България" и "НИС Петрол" в определение периоди през 2013 г. и 2015 г. не следват цената на производителя и цените на едро. Тоест последните две се движат в синхрон, но ножицата между цените на едро и цените на дребно се разтваря - докато тези на едро падат, тези, които плаща крайният потребител, задържат нивата си. По отношение на рафинерията КЗК е установила, че компанията продава продуктите си за износ на по-ниски цени, отколкото на вътрешния пазар.
"Това, което надали някой е вярвал да се случи, сега е факт. Може би вятърът на промяната, който идва от правителството, е повлиял и на КЗК, но това е в рамките на шегата, защото това е независим орган", коментира Бойко Борисов решението на КЗК. Шефът на "Лукойл България" Валентин Златев отвърна задочно, че няма логика големи международни компании заради малък пазар като България да рискуват имиджа си, като предприемат антиконкурентни практики. А репортажи показаха опашките от автомобили на втората бензиностанция на Веселин Марешки, открита същия ден в Айтос.
Решението на комисията безспорно е удар по реномето на компаниите и може и да поведе пазара в една по-правилна посока. На теория, ако КЗК успее да докаже пред съда картел и злоупотреба с господстващо положение, при една максимална глоба, която е 10% от оборота на всяка от компаниите, това би означавало санкции на обща стойност от 1.357 млрл. лв. на база приходите на дружествата за 2014 г. Последното обаче е по-скоро в рамките на фантазиите. Негласните споразумения се доказват трудно, след дълги дела. Пред "Капитал" от комисията заявиха, че се надяват някоя от фирмите да признае, за да си спести 30% от глобата, т.е. вероятността разследването да стигне до сериозни санкции е много близка до нула.
Минало недоказуемо
До момента опитът на КЗК при разследването на пазара на горива не показва голяма успеваемост. В средата на 2009 г. комисията излезе с решение на база изследване на пазара от началото на 2005 г. до средата на 2008 г. Според него крайните цени по бензиностанциите са много сходни, което може да говори за съгласувани практики, но и за много висока прозрачност на пазара и за адаптация на участниците към нея. В крайна сметка КЗК не установени забранени действия. Комисията установи също господстващо положение на "Лукойл Нефтохим Бургас", но не и злоупотреба с него. В средата на 2011 г. приключи следващият секторен анализ на КЗК. Тя установява установеното в предишния - висока ценова прозрачност и наличие на изявен пазарен лидер. Следват две решения. Забранява се на компаниите - по предложение на самите тях, включително "Лукойл България", да... публикуват цените на сайта си. По отношение на "Лукойл България" отново не е доказано господстващо положение. Единственият ефект е, че за външните наблюдатели става по-трудно да следят пазарното поведение в сектора на горивата.
Един дребен въпрос
Въпросът защо не пада цената на бензина в България или защо намаляването й е незначително на фона на сриващия се петролен свят остана и става все по-натрапчив. Докладът на комисията показва, че през избраните за анализ месеци януари и юли 2014 и 2015 г. цената на бензина и дизела в България без акциз и ДДС е една от най-високите в ЕС. Според собствените изчисления на "Капитал" в началото на годината спрямо ЕС у нас бензинът е с 27% по-скъп, а дизелът с 45%, като това показва, че пазарът явно не работи както трябва.
От няколко години участници на него твърдят, че печалбите се правят не на пазара на едро, а на пазара на дребно. Това се вижда и от данните в доклада на КЗК, като комисията установява, че докато през 2013 г. по-голям дял от надценката в крайната цена се пада на търговците на едро, през 2014 г. тя вече се пада на търговците на дребно. Колкото по-ниска пък е цената на петрола, толкова по-големи са възможностите на компаниите за по-добри печалби и така фокусът този път е върху тези, които разполагат с добре развити вериги.
Анализ на цените на "Капитал" показа, че маржът на дистрибуторите спрямо цените на едро на "Лукойл България" за последните четири години е около 15%. Големите отклонения настъпват в последните месеци на миналата година, като надценката при бензините скача на 37%, а ножицата в цените между ЕС и България се отваря още повече. През януари разликата между цените на едро на "Лукойл България" и бензиностанциите достигна рекордните 39%. През февруари обаче отново тръгна надолу.
Отчасти скокът на надценката е обясним - търговците имат фиксирани разходи и когато цената на горивата пада, техният марж расте. Въпросът е колко е здравословната надценка и колко е печалбата постигната благодарение на ценовите трикове. Неофициално представители на петролния бизнес призоваха да се погледнат печалбите им. Приходите за първата проблемна година - 2013, на седемте компании, които ще бъдат обвинени в картел, са общо 7.3 млрд. лв., докато за въпросната година компаниите са реализирали общо загуба 4.3 млн. лв. Основна вина за нея обаче има "Лукойл България", която декларира, че е на минус 54 млн. лв., докато "ОМВ България" и "Шел България" имат съответно по 22 млн. лв. и 19 млн. лв. печалба. По-интересни обаче ще бъдат отчетите на компаниите за 2015 г.
Другото обвинение към "Лукойл Нефтохим Бургас" - че продава по-скъпо на вътрешния пазар, отколкото на външния, представители на бранша описват като напълно нормално и логично. Причината е, че навън компанията е принудена да следва международните борсови цени, като едновременно с това износът предполага и по-големи транспортни разходи (КЗК вижда данните за цените от митническите декларации, т.е. не калкулира другите разходи по износа). Тоест рафинериите не биха могли да продават скъпо на далечни пазари и това е и причината да се стреми да продаде колкото може по-голямо количество от стоката си на вътрешния пазар, преди да тръгне да изнася.
Друга възможност естествено е рафинерията да продава на швейцарското дружество на "Лукойл" - "Литаско" (през което основно се извършава експортът на нефтохима), по-евтино, за да може то да спечели повече, т.е. да трансферира печалби извън страната. Последното се подозира отдавна, но никой не се е захванал с реално разследване и е трудно да се каже дали това е така.
Сега КЗК ще има няколко месеца да излезе с решение (президентските избори през ноември са добър дедлайн), което вероятно ще бъде по-храбро от това през 2012 г. Дали то ще доведе до санкции, които биха могли да минат пазарна проверка, и дали ще има реална промяна на поведение в сектора на горивата все още може само да се гадае. Ако не друго, поне действията на КЗК хвърлят поредната доза светлина на пазара. С още малко осветление вероятността за промяна става по-голяма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар