Историята на 18-годишния Павлин трогна до сълзи хиляди във фейсбук.
Хиляди други български деца живеят детство като неговото - те са децата на баба и дядо, понякога - на леля и чичо, други пък се самоотглеждат без никакви близки.
Защото родителите им са някъде на гурбет, прокудени от дългогодишна безработица или мизерни заплати. Тези деца като Павлин не знаят какво е истински празник, не могат да се опрат на майка си и на баща си в трудни моменти. Защото родителите им са през девет земи в десета. И защото ги виждат на живо веднъж в годината.
През останалото време животът за тях е толкова труден и горчив, колкото труден и горчив е хлябът на гурбетчиите.
И това не е проблем само за Павлин и за хилядите други деца като него. Защото децата на емигрантите растат тук, в България. Може би утре ще живеят и работят в България. И животът им няма да е по-лек от този на родителите им, защото повече от вероятно е същите тези деца да останат необразовани, недоучили.
Оттук до безработицата и бедността ги дели само една крачка.
"24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар