В Скопие македонизират Димитър Талев, а у нас както винаги институциите ни мълчат

Климент Талев: По-добре е да се подтикват децата да четат книги и всеки да разбира прочетеното чрез сърцето си и интелектуалните си способности
 
В Македония продължават да печатат Димитър Талев, другарите от Скопие македонизират един български класик. 

Изданията са под шапката на македонското министерство на културата, а никой не е питал наследниците на писателя за позволение. Както винаги родните институции мълчат. 

Така описа кражбата на съседите внукът на големия писател Климент Талев и като доказателство приложи снимки на изданието на "Железният светилник".

Той бе любезен да разкрие повече за скандала в интервю пред Dnes.bg.

- Г-н Талев, има ли опит да се "македонизира" творчеството на Димитър Талев и какво правят българските институции?

- През 2001 г. познати на баща ми - Братислав Талев, го информираха че в Македония са издали "Илинден" без въобще да питат. Татко се обърна към агенцията за авторски права, но те казаха, че се касае за чужда държава и това е извън тяхната компетенция. Преди няколко дни братовчеди от Прилеп ми пратиха във Facebook снимки на "Железният светилник" и "Преспанските камбани". Тези издания обаче са под шапката на Македонското министерство на културата и за мен това променя нещата.

Министерството на културата казали, че не коментирали слухове! Явно че не могат да надскочат своя бюрократизъм. Лично аз разчитам на парламентарнопредставените патриоти, по точно ВМРО, надявам се въпросът да се постави и реши на междудържавно ниво. Аз не търся пари, а правда. И възможност книгите на дядо да стигнат до читателите в Македония на езика, на който са писани.

- Видимо излизането на книгата на дядо Ви е национална политика на Македония, след като излиза под шапката на тяхно министерство. Как може да се противодейства според вас?

- Татко винаги се е притеснявал от това, че Скопие иска да "македонизира" Талев. Ето сега се вижда, че неговите опасения са били основателни. През по-голямата си част от съзнателния ми живот съм страдал от алчността и бюрократизма на институциите, това е причината да нямам доверие в тях. Сигурен съм, че ако някоя съседна държава на Германия се опита да си присвои Гьоте или Шилер, тяхното министерство на културата няма да стои безучастно. Все пак смятам че тяхната работа е да бдят и пазят културната и националната собственост, но всички сме свидетели как правят това. Затова нашето семейство им няма доверие и сами си пазим архивите. Това е причината досега да не съм се обърнал към тях. Както вече казах аз разчитам на гражданската активност и на съвестта на парламентарнопредставените патриоти, за което слава Богу, вече има надежда.

- Темата за образованието е много актуална в момента, смени се и министърът. Има ли според вас заличаване на българщината от учебниците? Какво е вашето мнение за полемиката "съжителство-робство"?

- Смятам, че непробиваемите анализи към произведенията направо отблъскват желанието на децата към четене. Те направо отстраняват авторите. По-добре е да се подтикват децата да четат книгите, защото авторите говорят чрез своите произведения. Нека всеки разбира прочетеното чрез сърцето си и интелектуалните си способности. Разбира се че трябва да се нарича турско робство, но съжителството с особи като другарката Кунева просто е пагубно за държавата.

- Работите над книга в памет на дядо Ви. Какво ви провокира да я напишете, какво от живота на семейството Ви остава скрито за обществеността днес?

- Да, работя над книга в памет на баща ми Братислав Талев. Тя е за периода след смъртта на дядо ми (1966 г. - б.а.). През 1972 г. вторият син на Талев - чичо ми Владимир, емигрира в Германия и тогава цялата отговорност за опазването на архива пада върху плещите на баща ми.

Набезите от агентите на ДС спрямо архива в жилището ни в София зачестиха. Това принуди татко да се качим в къщата ни в Бистрица, където високия зид и злото куче донякъде ги обузда. Края на 80-те години бяха много тежък период. За да пречупят татко оперативните работници посегнаха на мен, 16-годишно момче. В тези години се наложи да уча и работя, но сега не съжалявам, защото това ме кали. Тази тема е доста дълга, затова и пиша книга. За да се види репресията над семейството ни и във времето, когато Талев уж е бил реабилитиран. А както виждам ще трябва да включа и днешните дни!