Зима

Зима
Пролет

16 март 2016 г.

Обичаме те, отрепко кървава

Брайвик все още продължава да е най-добрата съвременна реклама на смъртното наказание

Ако ръцете му не бяха толкова кървави, щяхме да го повишим в ранг на гениален присмехулник и да го носим на ръце като иконоборец срещу смахнатата идеология на човешките права. 


Ако не беше затрил от безсмислие толкова народ и няколко дузини деца, щяхме да го приемаме с повече чувство за черен хумор като жертва на „нечовешко отношение”. И то жертва не на какво да е, а точно на норвежкото затворническо дело, което напомня всичко друго, само не и за средновековна тъмница.

Въпреки причинената кръв те обичаме, Брайвик – обичаме те такъв, какъвто се появи в живота ни. А ти се появи и все още продължаваш да бъдеш най-добрата съвременна реклама на смъртното наказание. Чак нечовешки добра реклама, която поради своята гениалност не може да бъде разкодирана от аудиторията. 


Тя се оказа неспособна да търси и да намери в теб истинския смисъл и затова си заслужи големите ти подигравки и откровени гаври. И откровено казано – дори заради човек като теб, причиняващ й непоносимо унижение, не трябва да бъде съжалявана. Защото сама разруши всичките си граници на самоуважение и продължава да завладява нови и немислими либерални територии.

Как да не те обичаме, Брайвик, след като все още си жив и скоро ще започне обратното броене на присъдата ти. Как да не те обичаме, след като получи едва по няколко месеца затвор за всяка безцелна жертва. Как да не сме си загубили либералния ум по теб, след като получаваш всичко поискано – и по-бърз интернет, макар за никъде да не бързаш, и плейстейшън за убиване на времето, макар и то да не е никак дълго.

И след всичко, което беше направено за теб - как да си обясним, Брайвик, оплакванията ти за нечовешко отношение, за държане в изолация и за нарушено право на личен живот. Та ти, по дяволите, си в затвора – в повече от приличен затвор в държава от т.нар. нормални държави. Където изпълняват битовите ти капризи и прищевки, а ти започваш да им се качваш на главите и да набиваш в тях морални критерии.

Страдащ от затворническа скука човек, претрепал от житейска скука население, колкото малко село, да дава дефиниции за „нечовешко отношение” – в никакъв случай не е прекалено. В никакъв случай не е нечувана наглост, защото затворите на този континент гъмжат от убийци, на които човешките условия не са им достатъчно добри. Включително нашите затвори са препълнени с жертви на „нечовешко отношение”. 


И за тях няма нищо по-нормално от това да търсят обезщетения за преживения стрес от съда в Страсбург, който им влиза в ненормалното положение. И чиято е най-голямата заслуга за създаването на реалността на новата Нормалност.

Защо тогава Брайвик да е с нещо по-различен от всички останали убийци – защото е убил много повече от тях ли. Или защото си изпъва ръката така, сякаш е на церемонията за откриване на летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Просто Брайвик се държи като напълно нормален убиец според всички критерии на новата Нормалност.

Затова ще го изслушаме най-любезно и ще видим дали нещо може да се направи за подобряване на положението му - все пак спазването на човешките права е преди всичко, дори и да са на убийци на човешки животи.

Обичаме те, Брайвик, даже да си най-популярната жива отрепка. Обичаме те, защото обичаме новата Нормалност, а тя налага да обичаме такива като теб. Обичаме те, но се притесняваме да го кажем на глас – да не ни помислят за такива, каквито всъщност сме. А ние всъщност сме континент от дебили, представящи се за либерали.

Либералното обаче отдавна деградира до интелектуално-морална разлагация и нито може да бъде оскърбено и унижено, нито може да бъде накарано да се срамува от себе си. Как да го обидиш, след като то е готово да изслуша всеки доказан човешки боклук и да се трогне от тъжната му затворническа история, че с него се държат като с боклук. Как да му причиниш срам, след като то е на крачка да намери за срамен смисъла изобщо да има затвори. Понеже в тях не се грижат добре за настанените, изолират ги и им нарушават толкова много човешки права. Това вероятно ще е част от следващата Нормалност, ако успеем да я доживеем.

Доживяхме нормалници да пребиват селска баба от родителски дълг, за да купят на детето „Хумана” – нормално е, а на бебето му е сладко. Доживяхме масови и количествено по-скромни убийци да се превръщат в жертви на Нечовешкото – че чак да ги слушат с отворена уста, сякаш са формулирали Теорията на относителността, че чак и да им вярват.

Доживяхме да обичаме Брайвик, докато с него не ни раздели смъртта, но единствено естествената смърт. Защото отдавна смъртта на толкова народ и няколко дузини деца не могат да ни разделят с когото и да е било. 


Така е нормално и все по-нормално е обречено да бъде.
Страдащ от затворническа скука човек, претрепал от житейска скука население, колкото малко село, да дава дефиниции за „нечовешко отношение” – в никакъв случай не е прекалено


Калин Руменов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар