А вие за или против електронното гласуване сте?
Този спор започна още когато Азис се казваше Васко и пееше по кабеларките, и продължава и до днес, когато Азис е сред 25-те диктатори на музикалния вкус в световен план и го интервюират в “Ню Йорк таймс”.
Не мога да кажа, че седим на едно място, явно е, че се развиваме, макар и не във всички области. Просто за сметка на пеенето математиката много ни куца. Нормално е след четвърт век сериозни инвестиции в чалгата, а не в образованието, да сме сред световните първенци по кючеци, а в НАП всичко още да е в тетрадки с квадратчета.
За пореден път отлагаме въвеждането на пускане на вота с чип и предполагам, че именно сложността на заниманието е причината. Имам предвид, че по протоколи всеки може да пише и брише, ама за да връткаш чиповете, се иска най-малкото да си чувал какво са това интеграли например. Та докато математиците не вземат властта поне в парламента, няма да видим гласуване по компютъра.
Което вероятно е оправдано, тъй като много хора, виждали интеграли, знаят колко лесно се манипулират резултати от електронно гласуване. Почти толкова лесно, колкото и резултатите от старомодното, с хартийка в урната.
Никакъв проблем също така не е да фалшифицираш и вот с писма или пък с машини в супера. Не се шегувам, пуснете статус във фейсбук по въпроса и за десет минути българските ви приятели ще ви светнат за поне 80 начина да се изкриви резултата на всеки един вид гласуване – електронен, електрически, ръчен и машинен, аналогов и дигитален, 2D, 3D, наум, на глас – всякак можем да излъжем.
Единственият начин да не участваш в манипулацията е да не гласуваш. Но и на това му се вижда краят.
На управляващите им хрумна брилянтната идея да направят гласуването задължително. Който не гласува – глоба 50 лева. Което ми се вижда малко нечестно. Несъразмерно е, като гласуваш, да ти дават две кебапчета, а като не гласуваш, да ти взимат 50 лева.
По-справедливо е, ако откажеш вота, да те глобяват също в кебапчета. Даже за да съкратим процедурата, може направо всеки, който се отказва от правото си на глас, да дава две кебапчета на онзи, който ще го упражни. Око за око, глас за глас, кебапче за кебапче. Така по свой начин пак всички ще сме ангажирани в гласуването.
Кебапчето отдавна е разменна монета в родината ни, по-сериозна валута от него няма. С няколко тави кебапчета днешните селски феодали успяват да превземат крепости, които едно време и султанът е обсаждал седмици наред с армии. Да са знаели Мурад и синът му Баязид, да са пратили един керван кебапчета към разпокъсаното българско царство, щяха да ги посрещнат с отворени врати и хабиби до дупка. Те тъкмо са били на мода вече – в аналите кебапчетата се споменават за първи път през 1377 година. Ама явно турците още не са знаели за магическата им сила и вместо да нахвърлят месото на скарата, са извадили ятаганите, та години наред е имало бой, чума, суша...
Признавам, че днешните ни султани са далеч по-милосърдни. Избори и крепости се превземат с хубава музика и добра храна, а там, където това не работи, со малко глоби и кьотек. И понеже изборите напоследък взеха да стават честички, а пари за електорат не достигат, идеята негласуващите да плащат за кебапчета на гласуващите е доста пазарна, няма спор.
Даже предлагам да си въведем ценоразпис за следващия вот, за да знаем по колко кебапа за каква длъжност ни се полагат. Примерно, ако с две парчета кълцано месо се става кмет, то за президент трябва да предлагат минимум мешана скара. А ако избираме общински съветник, към скарата - бира и цигански оркестър. Инвестицията се връща до месец-два.
Така дори и най-упоритите негласуващи вероятно ще идат до урните, умниците ще забравят за електронното (щото виртуалните кебапчета не са като реалните) и българите ще станат първенци по гласуване, които задават нов световен тренд не само в музиката, но и в политиката – с кебапче към прогреса!
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар