Зима

Зима
Пролет

5 март 2016 г.

Дневникът на редник Монтескьо

С жени танкистки ще си върнем всички територии и ще превземем Париж, Лондон и Милано

“В съдбовните за отечеството времена всички трябва да бъдем свикани под знамената за възстановяване на индустрията, за опазване на границите, за по-качествено образование, за издигане на ролята на науката и технологиите. Да пазим и браним отечеството!” 


Това е част от документ на българските академици от БАН, който бе прочетен оня ден пред журналисти в БТА. 

От онези академици, които някои презрително нарекоха “бански старчета”, а те се оказаха истински рамбовци. Привикаха истинските българки и българи под знамената да браним родината. От какво да я браним, не уточниха, ама все ще се намери. То в България на врагове, национални катастрофи и кризи сме богати.

В съвременната казарма на равна нога ще служат мъжете и жените. То при тая демографска криза няма и как да е иначе. Но за да не се пречи на добрата служба, предлагам казармите да са отделни за мъже и жени. Веднага бих се записала набор в една женска казарма, но ако може, да съм свързочничка, че да си говоря по телефончето свободно. Предполагам, че поради по-изявените комуникационни способности на жените, свързочничките ще са мнозинство от служещите. Възможно е да възникне проблем със свързването между отделните щабове, ако точно в този момент някоя редничка обсъжда с майка си менюто от обяда или цвета на натовските униформи, който изобщо не се връзва с кубинките. Но това може да се преглътне, тъй като жените умеят да превръщат недостатъците в предимства. Примерно сривовете в свръзките ще се компенсират с уменията на танкистката бригада.

Представете си 300-400 жени, които карат танк и не могат да паркират назад. Еми то така ще си върнем всички иззети територии, че и нови ще завладеем. Като пуснат танкистките към комшийките, бавно, бавно, с 30 километра в час и около 100 спирания за пишкане, ей къде е Солун барабар с кафенетата и магазинчетата. В Солун има страшни обувки впрочем. С такава информация кой ще ги спре танкистките, не знам. 


Или ако някой им пусне мухата за намаления в бутиците в Милано, ще опънем родината на още едно море. Тя Италия със сигурност също си е изконна българска територия, иначе защо ще имат “Булгари”?

Друго предимство на жените войници е, че могат да бъдат изхранени много по-лесно, отколкото колегите си от мъжки пол. Така и така повечето не ядат, защото са на лунна диета и хапват само по пълнолуние. То тогава и всичките, вече добре стиковани, ще са неразположени, така че ще им е все едно какво ядат, важното е да е много и ВЕДНАГА! Освен за менюто луната ще е водеща и във военните начинания. Веднъж месечно ще обявяваме война на съседките си, а ако онзи сръбски мухльо продължи да изневерява на Минка от трети взвод, и по-често. Стига точно в този момент генералшата и полковничките да не са скарани. А те, като са скарани, не си говорят по седмица и може да пропуснат да дадат команда за нападение.

Женските казарми си имат и недостатъци. Това са единствените казарми, в които пред мърлявите кенефи се извиват опашки. Денем и нощем. В тях се харчи и доста ток, защото редничките масово стават в три сутринта, за да си направят по едно сешоарче и да лакират ноктите до физзарядката.

На физзарядката всички дават максимума от себе си. Все пак всяка има да сваля кило-пет-шест.

В казарми, пълни с жени, няма физически тормоз. Не е нужно да караш една жена да чисти банята с четка за зъби – тя така или иначе си го прави. Нито пък да пада за коремни преси, защото това може да я превърне в по-стегната мадама от душманката й. За да съсипеш новобранките, е достатъчно само да им кажеш, че са качили на ханш, или да ги питаш от какво са се изринали така. Това ще е причина да се обливат в сълзи до пълнолуние, когато ще си го изкарат на македонците. Или на сърбите.

В женска казарма “стари войнички” няма. Партенките се увиват по 18 различни начина – партенка жерав, партенка орхидея, партенка панделка или партенка с камъчета “Сваровски” в прав ръб по глезена. Униформите се прекрояват и доукрасяват тайно нощем в спалното, така че да показват предимствата на собственичките си – бюст, талия, сини очи... Нищо, че сини са военноморските, няма да изпадаме в досадни подробности. Всъщност е по-практично синеоките и блондинките директно да отиват във флота, а едрогърдите
да стават картечарки.

За да разсейват врага, не за друго. Жените войнички не могат да строят в неделя вилата на генералшата, но пък могат да направят педикюра на цялата ѝ фамилия и да врътнат по една баница. Едва ли ще ги накарате да влязат в окоп с току-що скроена наново униформа, но пък това врагът вероятно ще го тълкува като знак за небивала смелост. Маскировъчни маски ще слагат само ако съдържат арганово масло и витамин Е. В окопите и с химикали по лицето да се мърлят мъжете. Докато те клечат там, колежките им ще превземат Париж и Лондон, ще мерят нови униформи и ще усъвършенстват бойните техники, измисляйки как катюшите да се оправят сами, докато те зареждат пералнята и удрят едно бързо гладене. 


Така заветът на банските академици ще бъде изпълнен – хем ще браним родината, хем ще усъвършенстваме технологиите, хем ще върнем величието на отечеството!


Лола Монтескьо, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар