Съобщението на Владимир Путин свари неподготвени мнозина тясно свързани с военната йерархия хора, а някои наблюдатели се съмняват в истинността му, пише Шон Уокър, в. "Гардиън".
Пет месеца и половина, 9000 бойни въздушни операции, отсрочка за режима на Башар Асад, свалянето на руски пътнически самолет над Египет и окончателният край на зараждащото се приятелство между президентите на Турция и Русия: това е обобщението на руската намеса в Сирия, която необратимо промени рамките на петгодишния конфликт и съпътстващата го геополитика.
"Смятам, че възложените на министерството на отбраната задачи са като цяло изпълнени", заяви непринудено снощи Владимир Путин, обявявайки непосредственото изтегляне на руските войски от Сирия. Неясно формулираната цел за "борба с тероризма", която е толкова удобна за разрастващи се военни мисии и нескончаеми войни, очевидно не е постигната. "Ислямска държава" запазва присъствие в Сирия.
Ако обаче наистина има изтегляне, то ще помогне на мисията в Сирия да не се превърне в дълъг, протяжен процес с растящ брой руски жертви. Анализаторите вече забелязаха, че все повече от действащите в страната руски войски - специални части, танкове и тежка артилерия - започват да се появяват извън базата в Латакия.
"Няма кой знае какво въодушевление към сирийския конфликт сред военните, а има безпокойство от разрастване на мисията. Колкото повече сили държите там, толкова по-уязвим сте", каза Марк Галеоти, преподавател по световни дела от Нюйоркския университет, който в момента работи в Москва.
Съобщението на Путин обаче хвана военните анализатори неподготвени - руското драматично навлизане в Сирия бе предвещано от дискретно, но забележимо логистично натрупване, но никой не усети, че ще има изтегляне, включително хората с тесни връзки с военната йерархия.
Разбира се, многократните неприемливи отрицания за авантюрите на руската армия в Украйна и твърденията, че тя удря единствено терористични групировки в Сирия, затрудняват приемането на каквото и да било официално изказване на Москва без здрава доза цинизъм. Да не говорим за настоятелните повтаряния, че бомбардировките в Сирия не са взели никакви цивилни жертви въпреки множащите се доказателства за обратното.
Това накара мнозина да запитат дали наистина ще има изтегляне. Путин нареди то да започне днес, но не е дал краен срок. Също така бе дадено да се разбере, че военновъздушната база Хмеймим в Латакия, от която Русия извършва бойните си полети, ще остане действаща. Не е известно колко малоброен ще е "малобройният контингент", който ще остане в Сирия, а там почти сигурно ще продължи да има модерни противовъздушни системи. Освен това, след като инфраструктурата вече е налице, нищо не пречи на Русия да се предислоцира още по-бързо и неочаквано, отколкото в края на септември.
Има обаче основания да се смята, че съобщението на Путин трябва да се приеме сериозно. Понеже макар и да е вярно, че задачата по побеждаване на ИД не е изпълнена, никой, който е хвърлил дори бегъл поглед на картата с местоположенията на руските бомбардировки, не би повярвал, че това е била истинската причина. Според мнозина анализатори дори укрепването на сирийските държавни институции за задържането на Башар Асад на власт, за да се избегне управленския вакуум от Ирак и Либия, е било второстепенна цел.
"Никой не искаше да има вземане-даване с Русия след Украйна и целта на сирийската кампания бе да накара Запада отново да разговаря с Русия. Това се случи и сега те се изтеглят от конфликта с минимални загуби. Смятам, че това е доста блестящ тактически ход", каза независимият военен анализатор Александър Голц.
Няма коментари:
Публикуване на коментар